Тогава старицата попитала:
— Мила дъще, нима ти не знаеш нищо за моя шейх Абу ел-Хамалат2? Посети ли го някой, който е длъжник някому, аллах му заплаща дълга; посети ли го безплодна жена обаче, забременява.
Хатун отговорила:
— Майко, от деня на сватбата аз не съм излизала от своя дом — нито съм ходила на погребение, нито пък да поднеса някому поздравления.
Тогава старицата отвърнала:
— Мила дъще, аз ще те взема сега със себе си и ще те отведа при Абу ел-Хамалат. Ти ще прехвърлиш върху него своето бреме и ще му дадеш обет, че щом мъжът ти се върне от пътешествието и легне при теб, ще заченеш от него било дъщеря, било син. Ала родиш ли след това момиче или момче, то ще трябва да стане дервиш на шейха Абу ел-Хамалат.
Щом чула тези думи, домакинята станала, както била нагиздена с многото скъпоценности и облечена в най-скъпите си дрехи, и казала на своята робиня:
— Пази добре къщата!
— Слушам и се подчинявам, господарке моя! — отвърнала девойката.
После Хатун слязла долу и когато вратарят — старецът Абу Али — я спрял и я попитал:
— Къде отиваш, господарке моя? — тя отвърнала:
— Отивам да посетя шейха Абу ел-Хамалат.
А вратарят продължил:
— От днес нататък аз обещавам да постя цяла година. Тази добра жена наистина е една от светиците на аллаха, тя е истинска светица, господарке моя, и се числи към онези, които имат дарбата да раздават милостиня. Тя ми даде три динара от червено злато и веднага ме разбра и още преди да я бях помолил за нещо, проумя, че съм изпаднал в голяма нужда.
После двете жени излезли — старицата и господарката, съпругата на емира Хасан Шар ет-Тарик. А старицата, хитрата Далила, казала на господарката:
— По волята на аллаха, дъще моя, след като посетиш шейха Абу ел-Хамалат, душата ти ще се успокои; след това ти ще заченеш по волята на аллах всевишния и твоят съпруг, емирът Хасан, ще те обикне благодарение на благословията на този шейх и никога вече няма да чуеш от него дума, която да нарани сърцето ти.
— Аз искам да отида при шейха, майко — отвърнала Хатун.
Старицата обаче си рекла:
„Къде да я ограбя и как да й смъкна дрехите, след като оттук минават толкова много хора?“ Ала на господарката тя казала:
— Като тръгнем, върви толкова далеч зад мен, колкото да можеш да ме виждаш! Защото аз, твоята майка, трябва да нося мъките на много хора; всеки, на когото му тежи нещо на душата, го прехвърля върху мене и всички, които са дали някакъв обет, го доверяват на мен и ми целуват ръка.
Тогава младата жена тръгнала на голямо разстояние подир старицата, а Далила вървяла напред и стигнала до търговския пазар. Докато вървели, украшенията по косите и по врата на господарката подрънквали и звънтели. На пазара минали край дюкяна на един млад търговец на име Саид Хасан, който бил много хубав и още не му била поникнала брада. Като видял приближаващата се красива млада жена, той хвърлил скрити погледи към нея, но старицата забелязала това, кимнала на жената да се приближи и й казала:
— Седни в този дюкян и ме почакай, докато се върна.
Хатун се подчинила и седнала отпред в дюкяна на младия търговец, а той я погледнал с поглед, който бил израз на хиляди въздишки. Старицата обаче се приближила до младия търговец, поздравила го и му пошушнала:
— Не си ли ти Саид Хасан, синът на търговеца Мухсин?
— Аз съм — отвърнал той, — кой ти е казал името ми?
Старицата продължила:
— Добри хора ме изпратиха при тебе. Знай, девойката навън е моя дъщеря; баща й беше търговец, но е вече покойник и й остави много пари. А тя стана за женене и умните хора ми казват: „Намери съпруг на дъщеря си, но не и жена за сина си“. Тя през живота си не е излизала от къщи до ден-днешен. Но ето аз получих знак от небето и един вътрешен глас ми подсказа да омъжа дъщеря си за тебе, ако си беден, ще ти дам пари, за да можеш да си отвориш два дюкяна вместо един.
Тогава младият търговец си казал:
„Аз молех аллаха за невеста а ето че той ми изпрати три неща: пари, одежди и невеста.“ А на старицата рекъл:
— Майко, това, което ми казваш, е добро, знай, моята майка отдавна вече ми е казала, че иска да ме ожени; ала аз все не исках и все й казвах: „Ще се оженя чак след като видя булката със собствени очи“.