Тогава Далила му рекла:
— Стани и ме следвай; аз ще ти я покажа без дрехи!
Той станал, но взел хиляда динара, защото си казал наум:
„Може би ще се наложи да купим нещо или ще трябва да заплатя цената, определена за сключването на брачния договор“.
Старицата му казала:
— Върви на известно разстояние подир девойката, но така, че да не я изгубиш от погледа си!
А на себе си тя си казала:
„Къде да отведа младия търговец, за да ограбя и него, както госпожата, след като той затвори дюкяна си?“
И тя вървяла все напред, жената на емира подире й, а младият търговец вървял след госпожата, докато старата стигнала до една бояджийница, която била на един майстор на име ел-Хадж Мохамед; той бил като ножа на колоказки търговец, който реже и мъжко, и женско, и обичал да яде и смокини и нарове. Като чул звънтенето на гривните, той вдигнал очи и видял госпожата и момъка. В това време старицата вече седяла до него, поздравила го и казала:
— Нали ти си Хадж Мохамед бояджията?
— Да — отвърнал той, — аз съм. Какво искаш?
Тя продължила:
— Сигурни хора ми посочиха да дойда при теб. Виж тази красива девойка, дъщеря ми, и този голобрад хубав момък, сина ми. Аз съм възпитала и отгледала и двамата и похарчих за тях много пари. Знай, че имам голяма стара къща, която съм накарала да подпрат от всички страни с дървени подпори; строителят ми беше казал: „Премести се в друга къща, за да не се сгромоляса старата отгоре ти! А когато я поправиш, тогава можеш отново да се върнеш и да живееш в нея.“ И ето аз напуснах дома си, за да си потърся жилище; доверени хора ме насочиха към тебе.
Бояджията си казал:
„Я как ми предлагат баница, и то с масло!“ А на старицата казал:
— Вярно е, аз имам къща и салон, и стая, не мога обаче да се лиша нито от едно от тези помещения, защото ми идват много гости и заради фелахите, от които купувам индиго.
Жената продължила:
— Сине, ние ще живеем в твоята къща най-много един или два месеца; пък и чужденци сме тук. Нека гостната да ни бъде обща! Кълна се в живота ти, синко, ако си съгласен твоите гости да бъдат и наши гости, ние ще ги посрещаме и ще се храним и спим заедно с тях.
Тогава той й дал ключовете — един голям и един малък, и един крив, и казал:
— Големият ключ е за къщата, кривият — за салона, а малкият — за стаята!
Тя взела ключовете и тръгнала, последвана от госпожата, след която вървял младият търговец, докато стигнали една уличка, където старицата видяла къщата. Отворила вратата и влязла вътре, веднага влязла и жената на емира и старицата й казала:
— Мила дъще, това е жилището на шейх Абу ел-Хамалат — и тя посочила салона, — но ти се качи горе в стаята и си свали фереджето и чакай, докато дойда при тебе!
Госпожата веднага се качила горе в стаята и седнала. През това време дошъл и младият търговец: старицата го посрещнала и му казала:
— Седни в салона и чакай, докато ти доведа дъщеря ми, за да я видиш!
Момъкът влязъл в салона и седнал, а старицата отишла при госпожата. Младата жена й казала:
— Бих желала да посетя шейха Абу ел-Хамалат, преди да надойдат други хора.
Старицата обаче казала:
— О, дъще моя, ние сме загрижени за тебе.
— Че защо пък? — попитала Хатун, а старицата отвърнала:
— Защото тъкмо сега тук е един от моите синове, един голям глупак, който не може да различи лятото от зимата, и винаги ходи гол; той е заместникът на шейха. Щом някоя жена като теб посети шейха, лудият й обира пръстените, започва да я дърпа за ушите, да й вземе обиците, и й къса копринените дрехи. Затова свали украшенията и одеждите си, аз ще ги пазя, докато ти приключиш смиреното си посещение.
Тогава госпожата свалила украшенията и дрехите си и ги дала на старицата, а онази й рекла:
— Аз ще ги прибера под покрова на шейха, за да те сподоби благодатта.
И старицата взела всичко и излязла навън, като оставила госпожата по риза и гащи и скрила всичките й дрехи и украшения край стълбата; после влязла при младия търговец, който седял и чакал красавицата, той й извикал:
— Къде е дъщеря ти? Искам да я видя.
Ала старицата започнала да се бие по гърдите.
— Какво има? — попитал момъкът, а тя отвърнала:
— Нека пукне злият съсед! Дано никога да няма на света завистливи съседи! Защото те видели, като си влязъл тук при мен, и дойдоха да ме питат кой си. А като им казах: „Това е годеник, когото съм довела за дъщеря си“ — те ми завидяха заради теб и казаха на дъщеря ми: „Нима вече е омръзнало на майка ти да те храни, та е решила да те жени за прокажен?“ Трябваше да й обещая, че ще те види гол.
Той възкликнал: