— Нека аллах ме запази от завистниците!
И оголил ръцете си до лактите; тогава тя видяла, че те били като сребро. Рекла:
— Не се страхувай от нищо! Аз ще ти покажа и нея гола, както и тя теб иска да види гол.
А той рекъл:
— Нека дойде и нека ме види!
Като казал това, той свалил дрехата си от соболева кожа, пояса, ножа и всичките си горни дрехи, докато останал по риза и долни гащи. Оставил и хилядата динара върху дрехите си. Тогава старицата рекла:
— Дай ми дрехите си, за да ти ги запазя.
И тя взела и неговите дрехи и ги отнесла при дрехите на госпожата. После грабнала всичко, измъкнала се тихо от къщата, заключила вратата, оставила двамата млади хора и си отишла по пътя. Скрила плячката си при един търговец на лекарства и билки и се запътила към бояджията. А той седял в дюкяна си и я чакал; рекъл й:
— По волята на аллаха, хареса ли ви къщата?
А тя отвърнала:
— Това е благословена къща. Аз отивам да доведа носачи, които да пренесат покъщнината и съдините ни. Децата ми обаче ме помолиха да им донеса хляб и месо, затова вземи този динар, отнеси им хляб и месо и иди да обядваш заедно с тях!
Бояджията попитал:
— А кой ще ми пази през това време бояджийницата, тъй като тя е пълна със стоките на много хора?
— Слугата ти — отвърнала старицата, а той рекъл:
— Тъй да бъде! — Взел една паница с похлупак и отишъл да приготви обед.
Толкоз засега за бояджията; по-нататък още ще разкажем за него.
Да видим сега какво направила старицата! Тя взела нещата на жената и на младия търговец от билкаря и после се върнала обратно в бояджийницата. Там рекла на слугата му:
— Тичай подир майстора си! А аз няма да се помръдна оттук, докато вие двамата не се върнете!
— Слушам и се подчинявам! — отвърнал слугата.
След това тя завързала на бохчи всичко, което намерила в бояджийницата. В това време по пътя се задал един мулетар, който пушел хашиш и от седмица насам нямал никаква работа; тя му извикала:
— Ела насам, мулетарино!
Когато той се приближил, тя го попитала:
— Ти познаваш ли моя син, бояджията?
— Познавам го — отвърнал той, а тя продължила:
— Горкият, той се разори и много дългове му тежат на раменете; всеки път, когато го хвърлят в затвора, все аз трябва да го освобождавам. Сега искаме да докажем, че е неплатежоспособен, а аз ще вървя да върна вещите, донесени за боядисване, на собствениците им, затова искам от тебе да ми услужиш с твоето магаре, да разнеса с него нещата на хората; вземи този динар за наем! А като отида аз, ти вземи триона, изпразни чебърите и ги натроши заедно с делвите, та като дойде изпратеният от кадията чиновник от съда, да не намери нищо в бояджийницата.
Човекът отвърнал:
— Аз съм задължен на майстора за много добрини; на драго сърце ще ти услужа в името на аллаха.
Тогава старицата вдигнала всичко ограбено, натоварила го на магарето и се запътила, закриляна от закрилника на всички правоверни, към дома си. Като влязла при дъщеря си Зайнаб, тя възкликнала насреща й:
— Сърцето ми те следваше навред, майко. Какви шеги успя да скроиш на хората?
Далила отвърнала:
— Скроих четири шеги на четирима души, на един млад търговец, на жената на главния пазач на градските порти, на един бояджия и на един мулетар; донесох ти всичките им вещи на магарето, което взех от мулетаря.
Дъщерята обаче казала:
— Майко, ти никога вече няма да можеш да излезеш из града заради главния пазач на градските порти, чиято жена си ограбила, и заради младия търговец, на когото си задигнала дрехите, и заради бояджията, от чийто дюкян си изнесла донесените от хората за боядисване дрехи, и заради мулетаря, на когото е това магаре.
Тогава старицата казала:
— О, дъще, хич не ме е еня за тях, страх ме е само от мулетаря, който ме познава.
Да видим сега какво направил бояджията! Той накупил хляб и месо и дал на слугата си да носи всичко на главата си. Когато минали покрай бояджийницата, той видял как мулетарят чупел чебърите и че там нямало нито платове, нито някакви други дрехи, а и цялата бояджийница била разрушена. Затова той викнал:
— Махай се оттам, мулетарино!
Онзи се отдръпнал и казал:
— Слава на аллаха, задето си се спасил! Драги майсторе, моето сърце беше с тебе в мъките ти.
— Че защо пък, какво ми се е случило? — попитал бояджията, а мулетарят отвърнал:
— Ами нали си се разорил и затова са ти издали свидетелство, че си неплатежоспособен.
— А кой ти е казал такова нещо?
— Ами майка ти, нали тя ми заповяда да изпочупя чебърите и да изпразня делвите, та като дойде чиновникът от съда, да не намери нищо в работилницата.
— Аллах да ви накаже! — извикал бояджията. — Нека клетвата не застигне никого от читателите! — Моята майка отдавна е умряла! — И той се ударил по гърдите и извикал: — Тежко ми, дето загубих всичката си стока заедно със стоката на хората!