— Аз съм като бобена шушулка, не ме лови ни вода, ни огън.
И тя се приготвила, облякла се като робиня на богати хора и излязла да се поогледа каква шега да погоди някому. Минала през една уличка, покрита с рогозки и осветена с висящи фенери; там чула песни и звън на тамбурини и видяла една робиня, която носела на раменете си едно момченце. Детето било облечено в обшити със сребро панталонки и с много красиви дрешки, на главата си носело фес, украсен с перли, а около врата — огърлие от злато и скъпоценни камъни; то било наметнато и с кадифена пелерина. А къщата принадлежала на старейшината на багдадските търговци и момченцето било негов син. Старейшината обаче имал и дъщеря, която била за женене и обещана за невеста и тъкмо този ден празнували подписването на брачния й договор. Майка й си била поканила гости — все знатни госпожи и певици, но колчем тя се изкачвала или слизала по стълбите, момченцето се вкопчвало о нея. Затова тя извикала робинята и й казала:
— Вземи малкия господар и си играй с него, докато се разотидат гостите ми!
Така се случило, че старата Далила видяла момченцето върху раменете на робинята; тя веднага попитала:
— Какъв празник има днес твоята господарка?
Робинята отвърнала:
— Господарката празнува днес сключването на брачния договор на дъщеря си, горе има певици.
Тогава старицата си рекла наум:
„Далило, чудесна шега ще бъде да отвлечеш това момченце от робинята!“
А после рекла високо:
— О, какъв злощастен позор! — и тя извадила от джоба си едно малко месингово кръгче, което приличало на динар; на робинята обаче, която била доста глупава, казала:
— Вземи този динар и го отнеси на господарката си подарък за певиците и й кажи: „Ум ел-Хаир се радва на твоята радост; тя ти е много признателна за твоята доброта и ще дойде да те посети в деня на сватбата заедно с дъщерите си и тогава всички ще донесат, както е прието, подаръци на слугините ти“.
Робинята отвърнала:
— Стрино, моят млад господар се лепва за майка си веднага, щом я види.
А старицата рекла:
— Остави го при мен, докато влезеш вътре и се върнеш.
Робинята взела месинговото кръгче и влязла в къщата. А старицата, щом поела детето в ръце, свърнала бързо в една странична уличка, смъкнала всичките украшения и дрехите, с които било облечено детето. После си рекла:
„Далило, шегата ти ще бъде истинска шега, ако сега успееш, след като надхитри робинята и й взе момченцето, да измислиш нова хитрост и да заложиш детето за нещо, за което да ти платят хиляда динара!“
Щом си помислила това, тя се отправила към пазара на търговците на скъпоценности и украшения и видяла там един златар евреин, който тъкмо бил отворил пред себе си едно ковчеже, пълно с украшения. Рекла си:
„Покажи си сега хитростта, като измамиш тоя евреин, да ти даде накит за хиляда динара и му оставиш момченцето за залог!“
А евреинът, щом погледнал детето, което тя водела, познал в него сина на старейшината на търговците. Евреинът бил много богат човек, ала въпреки това винаги завиждал на съседите си, щом успеели да продадат нещо, а той самият не. Затова сега попитал старицата:
— Какво желаеш, госпожо?
Тогава тя го попитала:
— Не си ли ти майстор Азра, евреина? — А преди това тя се била осведомила за името му.
— Аз съм — отвърнал той, а тя продължила:
— Сестрата на това момченце, дъщерята на старейшината на търговците, е сгодена и днес подписват брачния й договор, затова има нужда от украшения. Дай ми два чифта златни токи за обувки, чифт златни гривни, обици от перли, един колан, един кинжал и един пръстен с печат!
Взела накити за хиляда динара и казала на търговеца:
— Ще взема украшенията, за да ги видят; каквото им хареса, те ще го задържат, а докато ти донеса парите, запази момченцето като залог!
— Както желаеш — отвърнал евреинът, а тя взела украшенията и си отишла у дома.
Там дъщеря й я попитала:
— Какви шеги скрои днес?
Старицата отвърнала:
— Шегата ми беше, че отвлякох сина на старейшината на търговците и му задигнах дрехите: после отидох и го заложих за накити на стойност хиляда динара, които взех от един евреин.
Дъщерята рекла:
— Ти никога няма да можеш да се покажеш из града!
А през това време робинята влязла при господарката си и й рекла:
— Господарке моя, Ум ел-Хаир те поздравява и се радва заедно с тебе, и заръча да ти предам, че ще дойде на гости на сватбата заедно с дъщерите си и всички ще донесат подаръци, както му е обичаят.
Господарката попитала:
— Къде е младият ти господар?
Робинята отвърнала: