Приказка за змея, който искал да погуби воденичарския син
Живял някога един цар, който имал една единствена дъщеря.
Той държал своята дъщеря във висока кула и всеки ден отивал при, нея и я теглел, за да види дали е наддала, или е спаднала на тегло.
Недалеч от царския замък живеел селянин — воденичар, който също имал само един син.
Воденичарят умрял и момчето останало сирак. Наскоро умряла и майка му.
Расло момчето не с години, а с дни.
Царската дъщеря гледала от прозореца на своята кула и всеки ден виждала момъка. Пораснала и тя и обикнала воденичарския син, но се страхувала от баща си.
Решила се все пак девойката и написала писмо на момъка.
Почнал да мисли момъкът как да отиде при царската дъщеря. Намерил едно дълго въже, вързал на края му камък и го хвърлил през прозореца. Царската дъщеря уловила въжето и го завързала за крака на масата. Изкачил се момъкът по въжето и останал да живее в кулата. Когато идвал бащата, момъкът се скривал. А царят продължавал да тегли дъщеря си. Но по едно време забелязал, че тя много наддала на тегло.
Досетила се дъщерята, че баща й започнал да я подозира, и казала на момъка:
— Трябва да бягаме!
Спуснали се те по въжето и воденичарският син завел жена си в своята колиба.
Съобщили на царя, че дъщеря му избягала от кулата.
Разпратил царят бързоходци на всички страни — да разберат къде е дъщеря му. Научили царските слуги, че тя живее в колибата на воденичарския син.
Царят изпратил седмина царедворци да вземат дъщеря му и момъка и да ги доведат при него.
Отишли царедворците и видели воденичарския син на двора да се мие. Спуснали се те към него и поискали да го хванат. Изтичал той в къщи, грабнал сабята и съсякал всички — само един оставил жив.
— Иди кажи на царя да не праща повече никого при мене — рекъл му той. — Дъщеря му ми е жена и ще живее с мене.
Разгневил се царят. Заповядал на дванадесет царедворци да се въоръжат и да отидат да го вържат.
Отишли царедворците, спуснали се да го хванат, но напразно. Момъкът грабнал сабята, съсякъл единадесетте, оставил жив само един и му казал:
— Иди кажи на царя да не праща повече никого.
А царската дъщеря рекла на мъжа си:
— По-добре да се махнем оттук. Баща ми няма да ни остави на мира.
Съгласил се момъкът. Събрали те покъщнината си и тръгнали на път. Момъкът взел лъка си и пуснал една стрела. Решили, където падне стрелата, там ще останат да живеят.
Полетяла стрелата зад девет високи планини и се забила в двора на деветима братя — змейове.
Видели братята, че в двора им паднала стрела, спуснали се да я извадят от земята, но не могли дори да я помръднат.
Пристигнали и двамата млади.
Погледнали ги змейовете и си казали:
— Ето ни и вечеря!
Извадил момъкът стрелата си от земята и се поклонил на змейовете. А те стоят и се чудят: как така те, девет змея, не можаха да мръднат стрелата, а този момък само с лявата си ръка я изскубна от земята!
Посъветвали се помежду си и решили:
— Ще го изпитаме дали наистина е толкова силен.
Братята имали един казан, в който си варели ядене. Деветимата змея заедно едва го поставяли на огъня. Змейовете казали на момъка:
— Снеми този казан от огъня.
Приближил се той, грабнал казана и в миг го свалил от огъня.
Разбрали братята, че момъкът е силен и те не могат да го надвият, и решили да живеят в дружба с него. Ала не могли да издържат дълго така, почнали да се карат с него за нещо и се сбили. Избил воденичарският син осемте змея, а деветият, който бил куц, се скрил в една яма и така оцелял.
Целият имот на змейовете останал на младите и те заживели в любов и съгласие.
Веднъж, наскоро след това, момъкът поискал да отиде на лов и казал на жена си:
— Внимавай, докато не почукам три пъти, не отваряй вратата, за да не се вмъкне някой неканен.
А куцият змей чул всичко.
Отишъл мъжът на лов, змеят излязъл от ямата, приближил се дебнешком до вратата и почукал, както казал мъжът — три пъти.
Разбрала все пак жената, че това не е нейният мъж и не отворила вратата.
Змеят почнал да й се моли:
— Обичам те. Щом не искаш да ми отвориш вратата, пъхни поне малкото си пръстче през разтрога. Ще го целуна и ще си отида.
Пъхнала тя малкото си пръстче в разтрога, а змеят изведнъж го захапал. Изпищяла царската дъщеря от болка.
— Отвори вратата — извикал змеят, — инак ще ти отхапя пръста. Не издържала тя и отворила. Змеят влязъл.
Надвечер момъкът се върнал. Почукал три пъти и жена му го пуснала да влезе чак когато змеят успял да се скрие. На сутринта мъжът пак тръгнал на лов.
Останали сами куцият змей и царската дъщеря и змеят казал: