Стигнали до мястото, където извирала живата вода.
Разседлал момъкът коня и го пуснал да пасе. После се приближил до живата вода, измил се, напил се, полегнал да си почине и заспал.
Близо до това място имало голям четириетажен дом. В него живеела девойка магьосница със седемте си ученички.
Усетила тя, че е пристигнал някакъв момък, и изпратила една от ученичките да разбере кой е той.
Приближила се девойката и видяла момъка. Хубавец бил той, та не могла очи да откъсне от него. Захласнала се девойката — стои като омагьосана, не може да мръдне. Изпратила магьосницата втора девойка, после трета, четвърта. Нито една не се завърнала.
И седемте девойки, щом погледнели момъка, захласвали се и не можели да се помръднат. Отишла и магьосницата. Отпратила ученичките си, разбудила момъка и му казала (нали е магьосница, знаела всичко):
— Имаш невярна жена и тя обича змея. Намислили са да те погубят, затова не се връщай в къщи.
Момъкът не повярвал. Напълнил една стомничка с жива вода, метнал се на коня и заминал.
Пристигнал в къщи и почукал. Скрил се пак змеят, а жената отворила вратата. Пила тя от живата вода и оздравяла.
На другия ден, когато момъкът отишъл на лов, змеят казал на жената:
— Не можем го погуби, ако не научиш къде се крие силата му.
Върнал се мъжът и жена му го посрещнала с ласки и милувки и го попитала:
— Кажи ми, къде се крие силата ти?
Засмял се той и отговорил:
— В пръстите ми е силата.
— Добре, омотай ги с това въже да видим дали ще го скъсаш! Омотала жената с въже пръстите на мъжа си. Мръднал той пръсти и скъсал въжето.
— Къде е още силата ти?
— В раменете ми — отговорил мъжът.
— Седни тогава в този казан, мръдни раменете си и го пръсни — казала жена му.
Седнал той в казана (в големия казан, където змейовете си варели каша), а куцият змей изскочил, захлупил го с помощта на жената и заковал капака. Метнал змеят казана на гърба си и го понесъл. Занесъл го той до една скала, под която имало такава пропаст, че дъното й не се виждало. Хвърлил го в пропастта и се върнал в къщи.
А по дъното на пропастта течала река, която минавала покрай онова място, където извирала живата вода и където живеела девойката магьосница.
Извикала тя ученичките си и им казала:
— Идете и вижте, в реката плава нещо черно.
Отишли ученичките й, измъкнали казана на брега и го занесли на магьосницата. Отхлупили капака и видели момъка, който бил цял наранен и вече не дишал.
Разсякла го магьосницата на части, промила парчетата с жива вода, наредила ги пак, както си били, и съживила момъка. Отворил очи той и станал. Зарадвала се магьосницата и почнала да го прегръща и целува.
Той й казал:
— Не ти повярвах, ала ти си ми казала самата истина. Ще отида сега и ще се разправя с тях. После ще дойда, ще се оженим и ще заживеем заедно.
Момъкът тръгнал. Стигнал той в къщи, влязъл вътре и видял жена си и змея да се веселят, задето са се избавили от него. Спуснал се той, хванал змея за единия крак, настъпил му другия и го разчекнал на две. Убил и жена си.
Върнал се после при девойката магьосница и се оженил за нея. Вдигнали голяма сватба. И аз бях на тази сватба, вино пих, песни пях и една от ученичките магьосници ми дадоха за жена.