Може би в никой друг литературен вид не е така добре запазена българската лексико-интонационна прелест. Може би никъде в своето литературно творчество българският писател не скъпи, не пази тъй ревностно съкровищата на езика си — с оная неповторима пластичност, гъвкавост, изразителност на глаголите, годни да споделят и най-тънките нюанси на мисълта и видимата дейност на героите; с оная чудесна волност да се борави с редки, колоритни, даже странни думи от народните говори. Може би никъде другаде в личното творчество на писателите няма толкова български фрази, фразети, метафорични съчетания, езикови обрати, словоредни приумици… Къде ли другаде можем да си позволим употребата на толкова поговорки, пословици, гатанки…
Българската приказка е въплъщение на българския народностен характер — с неговата практическа философия, с хитроумието, находчивостта, жизнерадостта, пестеливостта, далновидността, дружелюбието, гостолюбието му, с осъзнаването на високите морални стойности.
В българската приказка присъствува (пък и действува) и българската природа. Нея чувствуваме дори тогава, когато сюжетът, има екзотичен характер.
Ще отида по-нататък. Може би чрез приказния жанр съвременният български писател се придържа близо до народния живот и до народния език. И може би чрез него ще богатеят другите родове, клонове и жанрове на литературата ни. Приказката е нещо като навременно „повратни“ за всеки писател, когато почувствува „отдалечаване“; когато талантът му зажъднее за живителна глътка от бездънния езиков кладенец.
Нека вярваме, че с издаването на тази антология ще подпомогнем развитието на приказния жанр в литературата ни.