Тогава третият старец, човекът с ослицата, казал:
— Аз мога да ти разкажа история, която е още по-необикновена от тези две; ще ми подариш ли тогава остатъка от неговата кръв и от неговата вина, о, демоне?
А демонът отвърнал:
— Добре.
Така старецът подел:
Приказката на третия старец
О, султане и главатарю на всички демони, тази ослица беше моя жена. Случи се така, че аз заминах на път и цяла година бях далеч от нея, когато свърши пътешествието ми, се върнах у дома през нощта и заварих един черен роб в леглото при жена ми; двамата си приказваха и се милваха, и се смееха, и играеха любовната игра. Като ме видя обаче, тя скочи и се затича с една стомна вода насреща ми, изговори някакви тайнствени слова и ме напръска с водата и рече:
— Излез от този образ и вземи образа на куче! — и аз начаса се превърнах в куче.
Тогава тя ме изтика от стаята навън и аз избягах през вратата и не престанах да тичам, докато стигнах до дюкяна на един месар; там пристъпих и започнах да глозгам разхвърляните наоколо кокали. Като ме видя, месарят ме взе и ме въведе в дома си, ала дъщеря му, щом ме съзря, прикри лицето си с яшмака и възкликна:
— Нима водиш при мен мъж и влизаш заедно с него в моята стая?
Баща й попита:
— Че къде е този мъж?
А тя отвърна:
— Това куче е мъж, омагьосан от жена си, и аз искам да го освободя от магията.
Като чу нейните думи, баща й рече:
— Моля те в името на аллаха, дъще моя, освободи го!
Тогава тя взе една стомна вода, произнесе над нея някакво заклинание, напръска ме с малко вода и каза:
— Излез от този образ и приеми предишния си образ!
И аз мигом приех предишния си образ. Тогава целунах ръка на девойката и възкликнах:
— Бих желал ти да омагьосаш жена ми, както тя омагьоса мене!
Тя ми даде малко от водата и каза:
— Щом я завариш заспала, напръскай я с тази вода и произнеси над нея някоя поговорка по собствено желание и тя ще приеме оня образ, който ти пожелаеш.
Аз взех водата и се върнах при жена си и я заварих заспала; напръсках я веднага с водата и казах:
— Излез от своя образ и приеми образа на ослица!
И тя начаса се превърна в ослица; ето я тук, виждаш я със собствените си очи, о, султане и главатарю на всички демони!
Тогава демонът попитал ослицата:
— Вярно ли е това?
А тя кимнала с глава и дала знак, който казвал:
„Аллах ми е свидетел, това е моята история и всичко, което се случи с мен“.
И тъй като старецът завършил своя разказ, демонът потреперал от удоволствие и му подарил третата част от кръвта на търговеца…
Тогава Шехеразада забелязала, че навън настъпва утрото, и прекъснала своя разказ, ала Диназада рекла:
— О, сестро, колко е хубав твоят разказ и колко е чудесен, и колко е приятен, и колко ме завладя!
Шехеразада отвърнала:
— Та какво представлява той в сравнение с онова, което бих могла да ви разкажа през следващата нощ, ако царят благоволи да запази живота ми!
Тогава царят си помислил:
„Аллах ми е свидетел, няма да заповядам да я убият, докато не чуя края на нейната приказка, защото тя наистина е прекрасна!“
После двамата прекарали остатъка от нощта прегърнати, докато навън съвсем се развиделило. Тогава царят отишъл да раздава правосъдие, а стражите и везирът му влезли в заседателната зала и дворът се изпълнил с хора; царят раздавал правосъдие, нареждал и отменял, издавал забрани и заповеди, докато денят започнал да преваля. Най-после той разпуснал събранието и се върнал в двореца си. А като настъпила третата нощ и царят задоволил желанието си с дъщерята на везира, Диназада, сестра й, й казала:
— Разкажи ми, сестрице, докрай приказката.
И Шехеразада отвърнала:
— С най-голямо удоволствие! Разказаха ми, о, щастливи царю, че когато третият шейх разправил своята история на демона, която била още по-необикновена, отколкото двете предишни, демонът много се учудил; и като потръпнал от удоволствие, той възкликнал:
— Знай, аз опрощавам остатъка от вината на търговеца и му дарявам свободата.
Тогава търговецът пристъпил към тримата старци, поблагодарил им, а те го поздравили с освобождението му и всеки си тръгнал по пътя към своя град.