Така на бял свят един по един се появиха тридесет и пет тома приказки. Много от тях разказвачът сам е измислил, други — почерпени от преданията на различни народи — са предадени тъй, както той ги е усетил и разбрал, къде с по-големи, къде с по-незначителни отклонения от първообраза.
Известно е, че вярата в свръхестествените сили е рожба на невежество. Но приказките, където тия свръхестествени сили са обичайни герои, не са плод на невежество. В техните трагични епизоди народът е превъплътил вековните си страдания, в техните фантастични образи е излял най-съкровените си мечти за красота, в техните щастливи епилози е отразил неугасимата си вяра в правдата. Когато четеш тия приказки, събрани от цял свят, виждаш не само как народите по цял свят са различни в нрави, и бит, но и как си приличат в мъдростта и поезията на своите приказки, родени от горчилката на живота тъй, както болката ражда бисера.
Баща ми умееше не само сладкодумно да разказва, но и да си служи с оня чист и богат език, който правеше приказките да звучат наистина като народни. Може някои от тия думи и изрази да ни се сторят днес непривични. Но преди да махнем с ръка и да ги отхвърлим, би трябвало все пак да поразмислим къде се крие причината на тая непривичност: дали в туй, че тези изрази наистина са излезли от употреба, или обстоятелството, че някои от нас отдавна са отвикнали от богатството на родния си език.
Тъй или иначе при редакцията на приказките аз не можах да си позволя да променям повечето от тия думи. Може би защото за собствените ми уши те звучат напълно задоволително. Може би защото ми напомнят полумрака на оная отдавна забравена стая, с късия пламък на лампата и с голямата източена сянка На баща ми върху насрещната стена. По времето на газените лампи стените бяха винаги оживени от сенки. Сенките на хората по стените и сенките на приказките — това беше нашето кино.