Прониза я хлад. Водата бе станала студена. Стегна се, все още с меки и отпуснати крайници, погледна нагоре и видя на брега черната фигура на мъж.
Стъпи на дъното и се изправи гола във водата.
— Махни се! — викна Ириан. — Марш оттук, гадино мръсна, развратнико гнусен, или дроба ще ти откъсна! — Скочи към брега, хвана се за жилавата трева и се изправи. Нямаше никого. Стоеше цялата пламнала, разтреперана от гняв. После при-тича по брега, намери дрехите си и ги навлече, без да спира да кълне: — Магьосник въшлив! Ах ти, мръсен кучи син!
— Ириан?
— Той беше тук! — извика тя. — Онзи гнусник, Торион! — Тръгна към Шаркопазителя, излязъл на звездната светлина до къщата. — Къпех се в потока, а той стоеше и ме гледаше!
— Пратено е било само… негова привидност. Не може да ти навреди, Ириан.
— Пратено, ама с очи, привидност, ама вижда! Дано да го… — И млъкна изведнъж, изгубила думи. Прилоша й. Разтресе се цялата и преглътна слюнката, напълнила устата й.
Пазителят на шарките пристъпи и взе ръцете й в своите. Дланите му бяха топли, а тя се почувства смъртно изстинала сега, когато се приближи до него за топлината на тялото му. Постоя така, извърнала лице настрана — но ръцете им бяха оплетени и телата им — притиснати едно до друго. Накрая тя се отдръпна и отметна назад провисналата си мокра коса.
— Благодаря ти. Беше ми студено.
— Знам.
— Никога не ми е било студено. Беше заради него.
— Казвам ти, Ириан, той не може да дойде тук, не може да ти навреди тук.
— Никъде не може да ми навреди — каза тя и огънят отново пламна в жилите й. — Само да се опита, ще го унищожа.
— Аха — каза Пазителят на шарките.
Тя го погледна на звездната светлина и рече:
— Кажи ми името си. Не истинското си име. Само някакво име, с което да мога да те наричам. Когато мисля за теб.
Той помълча, а сетне каза:
— В Карего-Ат, докато бях варварин, бяха Азвер. На хардийски това е „боен пряпорец.“
— Азвер — каза тя. — Благодаря ти.
Дълго лежа будна в малката къща; въздухът беше душен, а ниският таван сякаш я притискаше; после заспа изведнъж и дълбоко. Събуди се също така изведнъж, тъкмо когато на изток започваше да изсветлява. Отиде до вратата да види онова, което най обичаше да гледа, небето преди изгрева. Но погледна надолу и видя Азвер Шаркопазителя, загърнат в сивото си наметало, заспал дълбоко на земята пред прага й. Прибра се безшумно в къщата. След малко го видя да се връща при дърветата си — вървеше малко сковано и се почесваше по главата, както правят все още неразсънилите се хора.
Захвана се за работа — да остърже вътрешната стена на къщата и да я подготви за варосване. Щом първият слънчев лъч удари в прозорчето, на отворената й врата се почука. Отвън стоеше мъжът, когото бе помислила за градинар, Билкарят, едър и як като кафяв бик, и до него мършавият и мрачен стар Нарицател.
Тя измърмори нещо за поздрав. Вече я плашеха тези Повелители на Роук; а и появата им означаваше, че мирното време е изтекло, свършили са дните за ходене сред смълчаната лятна гора с Пазителя на шарките. Бяха свършили още предната нощ. Знаеше го, ала не искаше да го знае.
— Пазителят на шарките ни повика — каза Повелителят на билките. Изглеждаше смутен. Видя някакъв бурен, израсъл под прозореца, и каза: — Я, това е велвер. Някой от Хавнър трябва да го е посадил тук. Не знаех, че има от него на острова. — Огледа го много грижливо и прибра няколко семенца в кесията си.
Ириан оглеждаше Нарицателя прикрито, но също толкова грижливо, като се мъчеше да разбере дали е това, което тук наричаха „изпратено“, или си е от плът и кръв. Нищо у него не изглеждаше безтелесно, но тя сметна, че не е тук, а когато той пристъпи в лъча светлина и не хвърли сянка, се увери.
— Далече ли живеете оттук, господине? — попита тя. Той кимна.
— Останах някъде по средата. — Вдигна очи. Пазителят на шарките идваше, вече напълно буден.
Той ги поздрави и попита:
— А Вратарят ще дойде ли?
— Каза, че предпочитал да пази вратите — отвърна Билкарят. Затвори грижливо кесията си с многото джобове и огледа останалите. — Но вече не знам дали може да опази мравуняка.
— Какво сега? — каза Куремкармерук. — Аз чета за дракони. Мравки не ме интересуват. Но всички момчета, които учех в Кулата, напуснаха.