— Призовани са — сухо каза Билкарят.
— Е? — още по-сухо каза Нарицателят.
— Мога да ви кажа само както аз го виждам — каза Билкарят много неохотно, с неудобство.
— Давай — подкани го старият маг. Билкарят се колебаеше.
— Тази жена не е от нашия съвет — каза накрая.
— Тя е от моя — каза Азвер.
— Тя дойде на това място по това време — каза Нарицателят.
— А на това място, по това време, никой не идва случайно. Всеки от нас го знае само така, както го вижда. Има имена зад имена, скъпи ми Знахарю.
Черноокият маг сведе очи.
— Добре — отрони той облекчено, приел оценката. — Торион много се събира с другите Повелители и с младите. Тайни срещи, вътрешни кръгове. Сплетни, слухове. Младите ученици са наплашени, неколцина вече попитаха мен и Вратаря дали може да си идат… да напуснат Роук. И ние щяхме да ги пуснем. Но в пристанището няма нито един кораб, и нито един не е дошъл в залива Туил след онзи, който докара теб, скъпа, а на другия ден отплава отново за Уотхорт. Ветроключ държи Роукския вятър срещу всичко. И самият крал да рече да дойде, няма да може да спре на Роук.
— Докато вятърът не се промени, така ли? — каза Пазителят на шарките.
— Торион твърди, че Лебанен не е законен крал, тъй като не го е коронясал върховен маг.
— Глупости! Историята не е това! — каза старият Нарицател.
— Първият върховен маг се е появил столетия след последния крал. Роук е управлявал вместо кралете.
— Аха — каза Пазителят на шарките. — Трудно е за иконома да предаде ключовете, когато господарят на къщата се върне. Нали?
— Пръстенът на мира е изцерен — заговори Билкарят с търпеливия си, угрижен тон, — пророчеството е изпълнено, синът на Моред е коронован, а ето, че мир все още нямаме. Къде сме сбъркали? Защо не можем да намерим равновесието?
— Какво смята да прави Торион? — запита Нарицателят.
— Да доведе Лебанен тук — отвърна Билкарят. — Младежите приказват за „истинска корона“. Втора коронация, тук. От върховния маг Торион.
— Да не дава дано! — изломоти Ириан и направи знака, предназначен да попречи на словото да се превърне в дело. Никой от мъжете не се усмихна, а Билкарят със закъснение повтори жеста.
— Но как ги държи? — каза Нарицателят. — Билкар, ти беше тук, когато Ястреба и Торион се биха с Ириот. Мисля, че неговата дарба беше също толкова силна като на Торион. Той използваше хората, контролираше ги напълно. Това ли прави Торион?
— Не знам — отвърна Билкарят. — Мога само да ви кажа, че когато съм с него, когато съм в Големия дом, имам чувството, че нищо повече не може да се направи. Че нищо няма да се промени. Нищо няма да израсте. Че каквито и лекове да приложа, болестта ще свърши със смърт. — Изгледа ги един по един като ранен бик. — И мисля, че е вярно. Няма друг начин да възстановим Равновесието, освен да си кротуваме. Много далече отидохме. Върховният маг и Лебанен да отидат в плът в смъртта и да се върнат — това не беше редно. Те нарушиха закон, който не трябва да се нарушава. Торион се върна тъкмо за да възстанови закона.
— Какво, да ги върнем отново в смъртта? — каза Нарицателят, а Пазителят на шарките изсумтя:
— Кой може да каже какво е законът?
— Има стена — каза Билкарят.
— Оная стена не е с по-дълбоки корени от моите дървета — заяви Пазителят на шарките.
— Прав си, Билкарю, в неравновесие сме — с твърд и дрезгав глас каза Куремкармерук. — Кога и къде започнахме да прехвърляме границата? Какво сме забравили, на какво сме обърнали гръб, какво пренебрегнахме?
Ириан запремества поглед от единия към другия.
— Когато равновесието е нарушено, кротуването не върши работа. Може само да доведе до още по-голямо зло — каза Пазителят на шарките. — Докато… — И той направи бърз и красноречив жест с ръце, с отворени длани нагоре и после — надолу.
— Може ли да има нещо по-грешно от това сам да се призовеш от смъртта? — каза Нарицателят.
— Торион беше най добрият от всички ни — храбро сърце, благороден ум. — Билкарят говореше почти с ярост. — Ястреба го обичаше. И всички ние.
— Съвест го е обладала — каза Нарицателя. — Съвестта му е казала, че единствен той може да оправи нещата. За да го стори, той отрече смъртта си. Така той отрича живота.
— И кой ще се възправи срещу него? — запита Пазителят на шарките. — Аз мога само да се скрия сред дърветата си.
— А аз в кулата си — каза Нарицателят. — А ти, Билкарю, и ти, Вратарю, сте в капана, в Големия дом. Зад стените, които съградихме, за да пазят всичкото зло отвън. Или вътре, както може да се окаже сега.
— Ние сме четирима срещу него — каза Пазителят на шарките.
— Те са петима срещу нас — отвърна Билкарят.