Выбрать главу

След като скита по тази планета в продължение на двадесет и пет години, помагайки на сатарианите с изкуството си на най-добър лечител, все в търсене на отговора на въпроса как да спаси творението си от гибел, Сатара стигна до убеждението, че само си губи времето.

Подозираше това отдавна, но някак не желаеше да погледне истината в очите. Още преди Орак да се роди и Сатара да се въплъти в него, той се досети, че пречките за благоприятното развитие на системата не идваха от нея.

И през всичките тези години той все повече разбираше, че не можеше да промени нещата откъм Сатариус, а трябваше да ги промени на високо ниво. Тук само се отразяваха събитията станали там, тук той имаше работа не с причините, а с последствията.

Орак още тогава, след голямата епидемия в Медал, усети, че беше станал излишен за осъществяването на замислите на Сатара и го обвиняваше горещо за това, че въобще го бе създал.

Но от всичките си превъплъщения Сатара харесваще най-много това, последното. В Орак имаше една по-голяма чувствителност, повече състрадание и топлота. Той беше обичан от сатарианите, на които отдаваше всичките си сили, без значение дали ставаше дума за заболяло от настинка дете, за ранен войник или за епидемия, застрашаваща цял континент. Сатарианите разказваха навсякъде за успехите на великия лечител. Всяко село желаеше да му осигури подслон, макар и само за една нощ, всяко момче мечтаеше да стане велик лечител като него и всяко момиче го виждаше до себе си в най-съкровените си мечти.

И въпреки че гените на Орак освен програмираните от; Сатара съдържаха информация и на една — макар и хубава и силна, — обикновена сатарианка, той като че ли наследи търпението на майка си, романтичната й душа и желанието й непрекъснато да се противопоставя.

Императорите бяха винаги действащи, заповядващи, отчасти жестоки личности, които ръководеха царството си с твърда ръка, без да зачитат мнението на другите и съобразявайки се само с волята на Сатара. А Орак, когато успяваше да се откъсне за малко от пълното обсебване от Сатара, влизаше в спор с него и го упрекваше за много неща — недогледани, недонаправени.

И беше прав естествено! Сатара добре виждаше грешките си. Но всички те не бяха фатални и въпреки че той често се отдаваше на тези спорове с Орак, той не успя да открие тази единствена грешка, оказала се съдбоносна за Сатариус.

Сега той съзерцаваше красотата на този свят с очите на Орак и донякъде съжаляваше, че нямаше да може да й се радва и по-нататък. Но решението му не подлежеше на отменяне и Орак горещо го приветстваше. Желаеше смъртта си, виждайки в окончателното си сливане със Сатара края на самотата си.

Колко много се заблуждаваше той! Сатара беше самотен дух, вечно търсещ този, който би могъл да го разбере истински, когото би могъл да обича и от когото би могъл да бъде обичан. Имаше само един друг дух, отговарящ на тези желания, но той принадлежеше на второто си Аз и някога щеше да се слее с него и да бъде завинаги загубен за Сатара.

Закопня за Ани и за среща с нея. Знаеше, че такава ще има някога, но нямаше представа за времето, отделящо го от нея.

Качи се в агатора и затвори прозрачния купол. Беше го построил не толкова за да пътува по-удобно през нощта, колкото за да може Орак да преспива на топло в агатора, когато това се налагаше. Сатара използваше нощите, за да се отдели от тялото на Орак, да обикаля в ангарския си образ планетата и да влиза в сънищата на хората. Орак престана да крие агатора си и сатарианите отдавна свикнаха с факта, че той притежаваше последната работеща магическа машинка на бившия Император.

* * *

Малкото градче откриващо се пред погледа му, не се беше променило много за тези години. Животът в него течеше все така скучно и мудно, както през времето, когато пристигна за първи път с майка си, за да се запише в училището на Големите майстори.

Орак беше спрял на малката полянка, където седяха с майка му преди да се разделят, и се отдаде на спомени. Изчакваше да се съберат всичките членове на върховния съвет на големите майстори в залата, за да се появи неочаквано на заседанието.

Предвкусваше изненадващия ефект, който щеше да предизвика. Този съвет се събираше веднъж на пет години и в него участваха само най-великите дванадесет майстори, заслужили това право след полагане на последния, най-труден изпит.

Имаше подобни срещи и за по-ниските степени в йерархията и в началото Орак беше ходил два пъти на срещите на Младите майстори. Но още втория път те направиха опит да го убият и оттогава той не се грижеше за връзките с учителите и съучениците си.