Той взе двете й ръце в своите и тя усети някакво странно трептение в себе си и чувство на доверие към ангара пред нея. Успокои се малко и черният облак на образа пред нея се разсея.
— Това тяло е астрално и е много по-добро от физическите тела. С него можеш да отидеш навсякъде в това царство само като пожелаеш, неговите чувства и мисли са винаги ясни и разбираеми. С него ти ще усещаш неща, недостъпни за физическите тела и това ще ти достави голяма радост.
Той помълча малко, давайки време на Ани да се успокои напълно.
— Ти вече не си жена, нито пък мъж. Ангарите нямат пол. Ти си просто ангар.
— Но аз не се чувствам различно от преди — възрази Ани.
— Това е само в началото. Скоро ще свикнеш с новото си тяло и ще забележиш разликата. — Рамоси седна удобно до нея. Посочи огледалния образ и започна да обяснява.
— Освен че нямаме полови органи и другите ни органи не са същите като на физическите тела. Те са нещо като центрове, които имат различни функции. Външните ни сетивни органи само ги подпомагат.
Образът пред нея изведнъж се изправи и стана почти прозрачен. Ани видя няколко по-плътни петна, приличащи на вихри, оцветени в различни цветове.
— Това, което виждаш в зелено, е нашето сърце. То поддържа енергийния ни баланс. Ние нямаме кръв, която да тече в кръвоносни съдове — енергията обтича цялото ни тяло. Виолетовият център в главата е нашият мозък, тъмносиният е зрителният, а светлосиният е говорният център. Жълтият център изпълнява ролята на храносмилателна система. Тъй като телата ни са астрални, ние поемаме за храна астрално вещество. Обикновено го абсорбираме през кожата, но ако искаш можеш да го поемаш и през устата, докато свикнеш. Храната се преработва изцяло в енергия и ако преядеш, просто трябва, да намериш начин да изразходиш излишната си енергия — Рамоси се засмя, очевидно развеселен от някакви свои спомени и продължи обясненията си:
— Астралното вещество се разгражда без остатъци.
Ще дойде време и хората ще се научат да правят същото с физическото вещество. Оранжевият център е центърът на съгласуването. Той свети по-силно от другите, защото в момента той е най-активен в нас. Чрез него ангарите общуват, когато работят или се радват заедно. Той е свързан с всички останали центрове. Ангарите винаги работят в колективи и разбирателството помежду им е изключително важно. Не можеш ли да съгласуваш трептенията на центъра за съгласуване с друг, няма смисъл да работиш заедно с него.
— А какъв е червения център? — попита Ани развълнувана от тази нова за нея информация. Дори когато държеше Камъка на мъдростта в ръцете си, тя не се беше поинтересувала от тези подробности за строежа на астралните тела.
— Това е центърът на волята. При ангарите той не е много активен. Но има и изключения и както виждам, ти си едно от тях. Имаш рядко силен волеви център. Повече използваме другата му функция.
— Каква друга функция? — недоумяваше Ани. Рамоси се засмя.
— Ще разбереш, когато се влюбиш в някого. Тогава центърът на съгласуване става толкова активен, че успява да активира в центъра на волята по-особени трептения и това ще ти достави най-голямото удоволствие в нашия свят.
Ани го погледна учудена.
— Нали сте безполови? Как така ще се влюбите?
— Любовта няма нищо общо с пола. Ти още мислиш с физическите понятия. Ние не се обичаме по-малко от хората на Земята, дори обратно. Чувствата ни един към друг са доста по-чисти и силни. Между нас не може да съществува фалш, измама или заблуждение. Само истинска и взаимна любов може да накара центъра на съгласуване да затрепти с такава сила.
Ани се замисли за собствените си чувства, за копнежа си към Боар. Не беше успяла да стигне до него след физическата си смърт. За един момент тя се надяваше, че може би вече е настанало времето за тяхното сливане. Боар беше обяснил, че това може да стане чак след като тя умре. Но явно имаше пред вид друга смърт. Все пак, сега тя беше по-близо до него, разделяше ги само едно ниво. Дали скоро щеше да го види отново?
Напразно се опита да предизвика някакъв контакт Боар. Можеше да го осъществи само когато той желаеше А Боар добре владееше чувствата си и нямаше да се поддаде на нейния зов, ако това не беше необходимо.
Изпълни я тъга и край образа пред нея отново се появи онзи черен облак. Рамоси я погледна учуден.
— Не знам какво те натъжава. Би трябвало да се радваш на превъплъщението си. Прескочил си в следващия еволюционен цикъл, а това е изключително постижение за духа ти.
— Радвам се. Тъгата ми не е свързана с това. Аз и друг път съм била на това ниво, за да изпълнявам разни задачи на Веова. Тогава се запознах с един друг теор, по когото копнея сега. Но това няма значение.