— Нима си жената, която открадна Камъка на мъдростта от Сатара и после му стана майка? — Рамоси я гледаше с широко отворени очи.
Ани се засмя. Винаги я напушваше смях, когато видеше учудените лица на ангарите. Още не си даваше сметка, че сега и тя изглеждаше по същия начин.
— Да, аз съм Ани.
Рамоси скочи развълнуван на крака.
— Трябва веднага да съобщя на Шефа за това. Освен това ти вече не си Ани. Той ще ти даде ново име. Не може да се въплътиш в ангар и да запазиш старото си име на земна жена. Трябва да се научиш да не мислиш за себе си в женски род.
Ани въздъхна. Щеше да й бъде трудно да мине от „тя“ на „той“ в собствените си очи. Ангарът я — о, не! — го взе за ръка и го пренесе със себе си в централата.
Рамоси целият трепереше от вълнение. Дори не се беше свързал предварително с Веова, а направо отведе новия при него. Чак сега си даде сметка, че Шефът можеше и да не хареса тази прибързаност. Но когато разбра, кой е новодошлият, просто не успя да си намери място. Това беше първото човешко същество, което той посрещаше — а точно то беше добре известно на всички ангари. Отскоро работеше в зоната на пристигането и досега бе посрещал само Сатара на два пъти, когато се връщаше от Сатариус. Пристигането на някой от физическия свят беше доста рядко събитие и той запълваше времето си с други дейности. За първи път му се налагаше да обяснява на новак къде е попаднал и доста се вълнуваше. Остана доволен от себе си. Даваше си сметка, че новият все пак познаваше донякъде обстановката, но му бяха казали, че и други преминали в горните нива обикновено знаят нещо предварително за тях.
Веова го гледаше учуден и намръщен, но бързо прехвърли вниманието си върху неговия придружител. Разгледа го задълбочено и се разсмя саркастично.
— Кого ми водиш тук, Рамоси? Това май трябваше да се очаква!
Наведе се леко напред и с ирония в гласа се обърна към новия:
— Е, как се чувстваш като ангар? На Земята беше независим дух, въпреки че можех да направя с тялото ти, каквото пожелаех. Но тук ти си ми пряко подчинен. Очертава се едно приятно сътрудничество.
Веова се облегна отново назад и Рамоси наблюдаваще с учудване промяната в настроението на Шефа. Обикновено той не изразяваше емоциите си така явно. Изглежда, новопристигналият доста го притесняваше. Веова, загледан в невъзмутимия израз на лицето на новия, отново стана мрачен.
Изведнъж Шефът се оживи. Стана от трона и отиде при тях. Сложи ръката си на рамото на новия и каза:
— Новото ти име е Аниор. Нека има нещо от старото ти име в него така, както има много от старата ти същност в това ново превъплъщение.
Той се върна на трона си и Рамоси попита: — Към каква работа да го насоча, Велики Създателю? Без да се замисли Веова отговори: — Знам, че ти отдавна мечтаеш да работиш за Сатара. Освобождавам те от задължения към мен. Вземи новия със себе си.
Рамоси не можа да повярва на късмета си. Днес явно се очертаваше щастлив ден за него. Когато Сатара се върна окончателно при тях, той успя някак да уговори Веова да му отпусне част от ангарите си, за да управлява Сатариус с тяхна помощ от това ниво. Имаше доста доброволци, които последваха Сатара и те на практика премахнаха границата между царствата на Земята и Сатариус на астрално ниво. Рамоси от самото начало също искаше да последва този великолепен ангар, но се притесняваше от неопитността си. Смяташе първо да натрупа повече познания, преди да предложи силите си на Сатара.
Сега самият Веова го пращаше при него. Но защо трябваше да отведе и новия? Това нов номер ли беше да вбеси Сатара, като му даваше новаци за помощници?
Видя как Аниор се обърна към Веова с лек поклон и го чу да казва:
— Благодаря ти, Веова, за новото ми име и за това мъдро решение.
Чак тогава Рамоси се сети, че новият имаше по-особено отношение към Сатара и че Шефът можеше да има и други подбуди за решението си.
Те напуснаха централата и Аниор започна да го разпитва за Сатара — кога се бе върнал и какво беше станало оттогава.
Рамоси му каза каквото знаеше, а то не беше много. Просто един ден бе намерил Сатара на един от хълмовете в зоната на пристигането. Разпознаха се веднага взаимно и се поздравиха. Още тогава Сатара му бе казал, че повече няма да се превъплъщава на Сатариус и че ще трябва да се види с Веова. После двамата Създатели са се усамотили някъде и след дълги преговори успели да се споразумеят. Ангарите много се зарадваха. Помислиха, че враждата между Веова и Сатара най-накрая бе преодоляна. Но останали излъгани в очакванията си. Въпреки че Веова се съгласил да отпусне ангари в помощ на Сатара, той продължаваше да го отбягва и не поддържаше никакви контакти с него. Не беше мир, а само примирие.