— Докато центърът на храносмилане не я обработи, ти можеш да се отървеш от излишната храна. Стане ли обаче на енергия, трябва да я изразходиш. Изисква се известен опит, за да прецениш правилно колко храна ти трябва. В началото често се прекалява.
— И какво се прави тогава? — недоумяваше Аниор.
— Или се хвърляш в някаква работа, която иска много сили, или си търсиш някого да се любиш с него. Може и да играеш, както ние сега преди малко, но това не изисква много енергия, когато свикнеш. Ти обаче откри друг начин, когото намирам за доста неприятен — ти тъгуваш.
— А какво става ако нищо не правиш?
— Ще се чувстваш отвратително и тогава инстинктът ти за самосъхранение все ще избере някоя от тези възможности. Най-ефикасно е да се любиш. Тогава се изразходва най-много енергия.
— Май сте големи сладострастници — пошегува се Аниор.
— О, не! В сравнение с физическите същества ние сме самото целомъдрие! Всъщност много рядко имаме сили за тези преживявания, тъй като отдаваме всичко от себе си и те ни изчерпват докрай. Обикновено използваме само специалните празници за тях. А те не са много.
— Специалните празници? — Аниор не можеше да повярва. — Нима не решавате сами кога ви се иска да бъдете заедно?
— Никой не ни ограничава. Но празниците са изработени за нашата общност още от теорите и най-добре отговарят на физиологичните ни нужди. Спазването на този режим се отразява добре на нашето развитие.
Аниор осъзна колко много неща имаше да научи за ангарите. Попита Рамоси, дали има начин да ускори придобиването на знания за живота им или трябва да узнае всичко от собствен опит.
— Можеш да посетиш зоната на знанието. Ще ти я покажа. Но това прелято в мозъка ти знание няма никаква стойност, докато не изживееш всичко сам.
След като се нахрани доста внимателно — не искаше да рискува да изпадне в неудобно положение — Аниор се почувства уморен. Денят беше дълъг за него и той попита:
— А имате ли ден н нощ?
— Не така, както на Земята. Но и ние се уморяваме и почиваме. Ако си уморен, прехвърли се в зоната за почивка. Хайде да ти я покажа!
Пристигнаха в напълно черно пространство. Рамоси отново направи знак с ръка и пред очите им се появи нещо като хамак, изплетен от зелени, сини и жълти фини нишки. Не провисваше като хамаците на Земята, а имаше извита форма. Рамоси се настани в него. Странното легло веднага се опъна по неговото тяло и той изглеждаше като молец в паяжина. След като се нагласи удобно, хамакът започна бавно да го люлее.
Аниор почувства силно желание за сън и опита да си представи още един хамак. Появи се веднага. Той легна внимателно в него и се протегна. Хамакът не се движеше.
Тогава се сети сам какво да направи. Пожела си люлеенето и изведнъж се почувства почти щастлив. Оставаше само едно. Пожела да остане сам. Край него се появиха познатите черни стени със звездите на небето и от Рамоси нямаше и следа. Обърна се, затвори очи и заспа.
Бяха изминали много дни, откакто Аниор пристигна при ангарите. През това време той „изгледа“ почти всичко налични записи за живота на ангарите. Цялото пространство беше разделено на зони. Всяка служеше за някаква цел. Те винаги се състояха от някакъв под в различни цветове, и черни стени, обсипани със звезди, които създаваха илюзия за безкрайност. Всеки ангар можеше да си изгради в рамките на зоната лично пространство, ако желаеше това.
Големината нямаше значение, стените на тези пространства като че ли бяха разтегливи. Но ангарите прекарваха времето си обикновено в малки групи от по трима до десет-дванадесет приятели. Работеха, хранеха се, забавляваха се и почиваха заедно. Тези групи понякога променяха състава си — обикновено заради естеството на работата им.
Всички се квалифицираха за определена работа, но бяха задължени да сменят квалификацията си от време на време. Ангарите не умираха и не се раждаха. Те винаги запазваха външния си вид и само различията в степента на излъчваната светлина определяше личното им ниво в това общество. Приличаха много един на друг, но по гласа, поведението и цялостното им излъчване, Аниор бързо се научи да ги различава.
Сред тях имаше много малко пристигнали от физически светове, подобно на Аниор. Те проявяваха по-различен характер и често оставаха самотници или се събираха на малки групи. Повечето от тях идваха от Земята и оставаха, при Веова.
Рамоси се беше събрал с няколко свои приятели. Още помагаше на Аниор, когато имаше нужда от него. Беше си харесал някаква работа и се подготвяше за нея. Нещо свързано с изграждането на религия на Сатариус.
Аниор остана изумен от разнообразието на дейностите, извършвани от ангарите. Не само се грижеха за Земята и Сатариус, но помагаха и на други общности от астрални същества и продължаваха да усъвършенстват умението си да боравят с този вид материя. Вече знаеше с какво най-много би искал да се занимава тук. Искаше да стане архитект. Но добре осъзнаваше, че за това трябваше да има голяма лична сила, а засега той не разполагаше с почти никаква. Архитекти ставаха само най-развитите ангари, натрупали сила чрез дълга и всеотдайна работа.