Въпреки това, той тайно започна изучаването на основните знания за тази дейност и се упражняваше упорито във формиране на астрални предмети. Изучаваше схемите — или матриците, както ги наричаха архитектите — на готовите форми и опитваше да ги промени и усъвършенства. Имаше нужда от учител, но не смееше да каже на никого с какво се занимава.
През това време обикаляше най-важните зони, като внимателно отбягваше централата. Не беше в състояние да се срещне отново със Сатара, въпреки че копнееше за него. При предишните си срещи те бяха равностойни партньори, а сега за това не можеше да стане и дума. Все по-силно усещаше огромната разлика в нивото на личното им развитие и абсурдността на претенцията, че може да му бъде приятел. С всеки изминат ден начинът му на мислене се приближаваше до този на ангарите, което определяше и отношението му към Сатара. Може би съвсем щеше да се претопи в това общество, ако не се беше случило нещо.
Сатарианите се намираха на прага на поредната голяма война. Бяха измислили барута и още отсега можеше да се предвиди размера на щетите от нея. Сатара реши да се намеси. Възложи на няколко ангари да влизат в сънищата на властниците в неговия образ и да ги заплашват. Но това не се оказа достатъчно. Трябваха по-ефектни заплахи, за да накарат сатарианите да се откажат от това безумие.
Архитектите разработиха набързо матрица за голяма буря, която трябваше да унищожи част от снаряжението на воюващите страни. Но нещо бяха объркали в бързината. Разрази се ужасен ураган и помете всичко по пътя си. Щетите бяха доста по-големи, отколкото би причинила войната. Спешно трябваше да се разработи план за възстановяване.
Десетина архитекти се бяха събрали в зоната за проектиране, без да се ограждат със стени. Аниор наблюдаваше с интерес работата им. Започнаха да спорят и той чу всяка тяхна дума. Не можеха да се споразумеят какъв вид помощ да изпратят на изстрадалото население.
Колкото повече ги слушаше, толкова повече Аниор се дразнеше. Спомни си тежкия живот на Сатариус и собствената си борба за оцеляване.
Помощта, която архитектите предлагаха, му се видя пълна глупост. Когато обсъждаха, дали да пратят някакви храни във вид на случайно открити складове, той не издържа. Забрави, че е при ангарите и че няма право да се меси в работата на специалистите, отправи се към тях и каза:
— След като сте направили една грешка, не е нужно да правите още една. Така никога няма да излезете от този порочен кръг.
Присъстващите го гледаха изумени. Но Аниор не им обърна внимание и продължи:
— За сатарианите този ураган беше божие наказание. Всяко от предлаганите от вас чудеса би изглеждало, като че ли Бог съжалява за стореното и иска да се извини. Така подронвате авторитета на Сатара.
— Не можем да оставим толкова сатариани да загинат заради наша грешка — обади се възмутен един от архитектите. Бяха дотам объркани от нечуваното нахалство на новака, че дори не протестираха срещу неговата намеса.
— Единственото, което можете да сторите — продължи Аниор — е да осигурите малко повече топлина и дъжд, за да се възстанови по-бързо растителният свят. За останалото ще се погрижат самите сатариани.
Изумлението на архитектите премина във възмущение. Най-светлият от тях стана и изгледа Аниор с презрение.
— Как смееш да се намесваш в нашите работи! — От гняв тъмен облак обвиваше главата му. — Дори един новак трябва да знае, че е недопустимо да дава акъл на много по-напреднали от него, при това в една област, от която нищо не разбира.
Ангарът пред него направо се тресеше от яд. В Аниор се събуждаше старата непокорност, той гледаше архитекта право в очите и отговори съвсем спокойно:
— Вярно, аз съм новак. Но съм убеден в правотата си. Живял съм на Сатариус, познавам хората и природата на тази планета. Убеден съм, че те ще се справят по-добре с последиците от урагана, отколкото вие.
Обърна им гръб и се премести в зоната за размисъл.
Усети в себе си отдавна неусещана сила и се засмя. Как успяха ангарите да го заплетат така силно в мрежите си? Нима в него не живееше дух на Делен? Защо остави спокойния им уреден живот, напредващ с малки крачки, да приспи вярата му в собствените си възможности?