Лежаха така един до друг, опитвайки се да задържат прекрасния спомен. И въпреки че отново бяха две същества, те знаеха всяка мисъл и всяко чувство на другия. В тях се беше появило нещо ново — те вече не бяха същите.
Не знаеше колко време бяха лежали така прегърнати, когато един друг зов в тялото на Аниор започна да става все по-настойчив. Трябваше му време, докато осъзнае, че беше ужасно гладен. Още не беше успял да оформи тази мисъл в поръчка на храна, когато един розов облак ги обгърна и двамата. Погледна за миг Сатара и бързо сви очи от заслепяващата го светлина.
Жадно поемаше хранителната смес през всичките си пори. Бавно възстановяваше силите си, но продължаваше да се чувства изцеден. Спомни си думите на Рамоси и чак сега ги разбра.
Сатара леко го погали и Аниор вдигна очите си към него. Видя учудения поглед на Сатара и тихо попита:
— Какво има?
— Много си се променил. — Той помълча, изучавайки го с очите си. — Като че ли са минали хиляди години.
Аниор нищо не разбра. Изправи се бавно до него, чувствайки се все още отмалял, и каза:
— Не знам как съм се променил, но ти си станал още по-красив, ако това въобще е възможно.
Направи леко движение с ръка и пред тях се появиха огледалните им образи. И двамата се взираха в тях. Сатара направо скочи на крака от изумление.
Разбираше по-добре от Аниор, какво се беше случило. Беше зареден до краен предел с ментална енергия. Слабостта, която винаги се появяваше след като се любеха ангари, идваше от изтощаване на астралната им енергия. Но за първи път той виждаше, че чрез любов може да се придобие ментална енергия — или светлина, както тук я наричаха.
И тогава си спомни за чувството, което имаше след като се люби за първи път с Ани в затвора на Сатариус. Тогава беше във физическо тяло и не можеше да види, какво се бе случило. Но вече разбираше откъде бе дошъл този огромен напредък в личното му развитие, след като се върна при Веова. Напредък, който му позволяваше да стане теор, когато пожелае.
Но не само той се беше заредил с тази енергия. Аниор светеше със силата на един добър архитект, усъвършенствал се половин вселенски цикъл. Разликата при него беше много по-забележима, отколкото при Сатара.
— Как стана това? — попита Аниор изплашен.
— Не зная. То е нещо свързано с нас. Никога не съм чувал за подобно нещо досега — отговори Сатара смутен. Прегърна Аниор и го притисна към себе си.
Но това вече не предизвика в тях никакво трептение и Аниор изведнъж осъзна, че сигурно трябваше да измине доста време, докато отново можеха да повторят днешното преживяване. Системата на празниците, която му се видя в началото много глупава, се изпълни със смисъл и мъдрост.
— Ела — каза Сатара, — трябва да участвам в последната част на празника. Ще се радвам да ме придружиш.
После отново го погледна и се засмя.
— Ще предизвикаме страхотен скандал!
Скандалът наистина беше голям. Не само че повечето ангари чак сега разбраха в какви отношения се намираха те. Най-много ги удиви рязката промяна в личната сила на Аниор. Сатара трябваше да им обясни, че и той не знае как стана тази работа. Но им каза нещо, което те не знаеха и което ги примири горе-долу със странния факт. Каза им, че Аниор не е обикновен човешки дух, стигнал в развитието си до нивото на ангарите, а че е Делен — част от много развито същество, обитаващо горните нива, което се е разделило, за да живее в две проявления от ниските нива.
Досега само силноразвитите ангари знаеха за Делените и Сатара се притесняваше дали няма да си навлече лоши последствия с оповестяването на тази информация. Но нямаше как да остави подчинените си в недоумение. Чувството за несправедливост щеше да разруши цялото това дружно общество.
Аниор го попита по-късно дали наистина смята това за причина за бързия му напредък. Сатара само повдигна рамене. Каза, че било много вероятно явлението да има нещо общо с това, но че не разбира истинските връзки. Може би, ако стане теор ще узнае повече.
Последните му думи отвориха голяма рана в душата на Аниор. Изведнъж той осъзна, че нямаше да може още дълго да се радва на присъствието на Сатара. Той беше стигнал нивото на творите и беше само въпрос на време, докато вземеше решение да премине на горното ниво. Тогава те щяха да бъдат разделени така, както беше разделен с Боар.