Ани за миг остана като зашеметена. Отсега нататък тя щеше да бъде сама. За кратко в нея се надигна чувство на самосъжаление, но тя просто го изхвърли от съзнанието си и усети изключителна яснота на ума. Изкачи се по ниския зид в равнината и решително се отправи към портата на градската стена. Въпреки ранния час, по пътя имаше доста сатариани, съпроводени от волски талиги, пълни със стоки за Главния град.
След като я прегледаха дали не носи билка със себе си, без никакви въпроси я пуснаха да влезе в града. Покрай градската стена, откъм вътрешната страна, имаше околовръстен път, който се разширяваше пред портата в малък площад. Тук сладкарите вече чакаха ранните посетители на града с прясно изпечените си закуски. Селяните напускаха домовете си, щом изгрееше Голямото слънце, за да стигнат при изгрева на Малкото, портите на града. Нямаха време да закусват в къщи и сладкарите правеха завиден оборот в този ранен час.
Ани си спомни кои закуски бяха най-вкусни според съветника и си купи от тях. Още топли, те се оказаха наистина превъзходни. Тя се отправи заедно с големия поток от хора към центъра на града. Знаеше, че повечето от селяните щяха да продават стоките си на кварталния пазар, на десетина километра разстояние от градските порти. Само някои от тях щяха да продължат, за да стигнат късно вечерта централния пазар близо до крепостта. Там цените бяха по-високи, но разходите за пренощуване неутрализираха донякъде по-голямата печалба.
Големият град не предлагаше транспорт за селяните и стоките им. Само приближените на двора, полицията и неколцина богати търговци имаха право на агатори — нещо като коли на въздушна възглавница.
Притежаването им подлежеше на разрешение лично от Императора. В крепостта имаше работилница, където агаторите се произвеждаха и продаваха на правоимащите лица. Тайната на движещата ги сила принадлежеше на Императора. Никой не разбираше как енергията на ригозите вдигаше тези машинки във въздуха и ги задвижваше. Същото се отнасяше и за осветлението и отоплението на двореца. Хората приписваха действието им на магическите сили на Императора. Твърде много се страхуваха от него, за да любопитстват.
Бившият съветник естествено притежаваше агатор и Ани знаеше как изглеждат и се управляват. Имаше форма на овална обърната чиния с височина от седемдесет сантиметра до метър и двадесет. Седалките бяха от една до осем, в зависимост от размера. Най-големите стигаха до шест метра дължина и три метра ширина. Но те не можеха да се движат из тесните улички на града. Използваха се за бойни машини в полеви условия.
Въпреки че на Сатариус не познаваха войната — тъй като бяха един-единствен народ с централно управление, от време на време имаше въстанически настроени групи от населението и се стигаше до кървави разправи. Освен това полицията трябваше да се бори с разбойниците и контрабандистите.
Малките агатори не надвишаваха метър и половина дължина и метър ширина, движеха се бързо и безшумно и бяха изключително маневрени. Само най-близките хора на Императора притежаваха такива — самият той, синът му, жена му, началникът на охраната и двамата първи съветника. Управляваха се по друг начин, пазен в тайна под смъртна заплаха.
Какво ли щеше да стане, ако Императорът разбереше, че тя знаеше да управлява и големия и малкия агатор? Трябваше само малко да упражни пръстите си и да автоматизира този процес.
Тълпата около нея се сгъстяваше и тя разбра, че трябва вече да са наближили пазара. Огледа се. Освен за агаторите, имаше спомени и за града. Съветникът беше израснал в него и го познаваше добре. Прав беше Веова — Са-тара бе допуснал голяма грешка, когато им бе поднесъл тялото на изменника като подарък. Тя никога нямаше да се оправи в тази лудница без неговите спомени.
Огромният площад беше пълен с народ, провиращ се между сергиите на търговците. Имаше всякакви плодове и зеленчуци, а в другия край продаваха стоки за домашна употреба. Ани ги разглеждаше с любопитство. Но нямаше време да се шляе. Трябваше да стигне до вечерта в самия център на града, а разчиташе само на краката си. Купи си едно по-топло наметало и нещо като раница, след досаден пазарлък с търговеца. Разполагаше с достатъчно пари, но щеше да направи впечатление, ако не се пазареше за цената. Наблюдаваше другите купувачи и се справи относително добре.
След комплимента, че на толкова хубава жена не може да се откаже, тя се сдоби с двете неща на половин цена. Повтори същото при покупката на малко плодове и орехи. Само хлябът имаше твърда цена и тя си взе достатъчно за два дни.