Можеше да не купува тези неща сега, но се чувстваше относително защитена в голямата блъсканица на пазара. Имаше намерение да контактува с местните жители колкото може по-малко. Страхуваше се да не извърши или каже нещо не прието и така да направи впечатление.
Пъхна покупките си в раницата и я метна на гръб. Беше тежичка, но тя я носеше с лекота. Бяха й дали здраво тяло, силно дори за сатарианка.
Тук жените бяха по-едри от мъжете. Те вършеха тежката физическа работа, а мъжете се занимаваха със сметките, търговията, управлението и опазването на натрупаното знание. Общо взето, нищо ново. И на Земята не е по различно, само че там жените са наказани допълнително от природата — по скоро от Създателя, както Ани вече знаеше — с по-слабо тяло от мъжете. Така попадаха под робството им. Нещо, което на Сатариус не познаваха. Тук разделението на труда имаше по-справедлив характер и нямаше дрязги и борба за надмощие между половете.
Централизираната система за управление на планетата позволяваше израстване в йерархията от най-ниското ниво. Социалното разслоение се получаваше по естествен път. Нямаше особено значение дали си се родил в дворец или в селска колиба — в центъра на вниманието бяха способностите на индивида. Естествено, богатите и тук имаха по-добри възможности да дадат добро образование на синовете си, но талантът се ценеше повече. Имаше специално обучени чиновници, които обикаляха планетата и издирваха надарените деца. Събираха ги в интернати и ги обучаваха добре. Най-умелите можеха да се надяват на кариера — в двора. Жените се обучаваха в практични неща, те бяха царете на производството.
Ани осъзнаваше, че сигурно духовният й свят се различаваше доста от този на една сатарианка. Имаше чувствата и интелекта на земна жена, комбинирани със знанията на сатариански мъж. Боеше се тази разлика да не личи много ясно и затова предпочете да не общува с тях.
Провираше се из тесните улички. Общо взето не й беше трудно да спазва вярната посока. Въпреки на пръв поглед хаотичното застрояване имаше строго спазена система. Главните булеварди водеха звездообразно към крепостта в центъра на града, а главните улици ги свързваха радиално. Видян от небето, градът беше построен при строго планиране. Но вътре в кварталите, между главните булеварди и главните улици, всяка община си строеше, както си искаше. Разнообразието на вкусовете и стиловете беше забележително.
Привечер стигна до централния пазар, недалеч от крепостта. Усещаше лека умора и се огледа за странноприемница, където можеше да остане за през нощта. Селяните винаги нощуваха в близост до пазара, за да изнесат стоката си на следващия ден и наоколо имаше много сгради с табела, на която беше нарисувано нещо като легло. Не предлагаха кой знае какъв лукс. В една стая имаше обикновено от пет до десет нара, но на уморените пътници и те вършеха работа.
Хареса си една триетажна сграда, относително добре поддържана и посещавана от разнообразна клиентела. Влезе вътре и отиде до тезгяха, зад който стоеше някакво момче.
Поиска място за пренощуване и момчето я огледа с любопитен жаден поглед.
— О, госпожо, имате голям късмет. Имаме едно свободно легло в двойна стая. Малко е скъпичко, вярно, но вие сигурно можете да си го позволите. На друго място няма да намерите. Утре ще е третото за годината публично изпълнение на присъдите. Лично синът на Императора ще присъства на зрелището. Половината град ще дойде да гледа, както и много хора от провинциите. Така че навсякъде ще е заето. Преди малко случайно се освободи едно място.
Бъбривото момче й досаждаше, но информацията беше интересна. Тя слушаше внимателно, докато той й обясняваше къде ще се състоят наказанията и какви са присъдите. От спомените на съветника знаеше за слабостта на Урзу, синът на Императора, към тези представления.
— Но какво съм седнал да ви разправям — продължаваше момчето, — вие сигурно сте дошла специално, за да видите наказанията. Жалко, че този път няма да има екзекуция, само два пъти съм присъствал на такова зрелище. Само обичайния бой с камшик, пръчки и нарязване с нож.
Съдебната система на Сатариус също се отличаваше съществено от земната. Императорът имаше полицейска мрежа из цялата планета и областните управници носеха лична отговорност за поддържане реда в провинциите. Рядко имаше тежки престъпления като преднамерено убийство и грабеж и те се наказваха със смърт. Най-често срещаните престъпления бяха незаконната търговия, контрабандата и кражбите. Хванатите престъпници се вкарваха временно в затвора до края на сезона. Тогава във всяка провинция се събираше съд за един-два дни и обработваше всички налични случаи. Затворниците обикновено сами си признаваха престъпленията, за да излязат по-бързо на свобода. Нямаше смисъл да лъжат. Само щяха да им дадат Коморовата звезда8, а тя не можеше да бъде излъгана. И тогава наказанието щеше да се удвои.