Смъртните присъди издаваше лично Императорът. За контрабанда на билката — тукашно лекарство и наркотик — се полагаше нарязване на кожата на ръцете и лицето. Така оставаха трайни следи и контрабандистите можеха да се контролират пй-лесно. За стопански престъпления наказанието бе парична глоба и бой с пръчки. За кражбите — бой с камшик. Ани се възхищаваше на простотата и ефикасността на тази система. Способността на Императора да чете мислите на подчинените си имаше и своите добри страни. А за там, където не присъстваше лично, той беше измислил този детектор на лъжата — Коморовата звезда.
Империята на Сатариус съществуваше от доста време. Знаеше от Боар, че малко преди да се роди внук на Императора, той умира при някакъв нещастен случай или от болест. След това Сатара се преражда във внука си, и когато порасне достатъчно, той отнема трона от баща си. През цялото това време смазаната машина на управлението на планетата работеше по инерция. По този начин Сатара управляваше тази планета почти без прекъсване направо от физическото ниво.
Стабилността на системата имаше и своята цена. Прогресът на тази цивилизация напредваше изключително бавно. Но доколко това е недостатък, Ани не се наемаше да прецени. Сигурно някога тази машина ще забуксува и тогава или всички ще загинат, или ще има качествен скок в развитието.
Показаха й стаята и тя остави вещите си на леглото. Това име беше прекалено луксозно за кушетката до едната стена на стаята с две кожи за завиване. На другата стена имаше също такова легло с разхвърлян по него багаж. От съквартиранта нямаше и следа и Ани се зачуди какво да прави до залеза на Малкото слънце.
Напусна странноприемницата и се разходи из пазара. Търговците опаковаха стоките си и ги превозваха до складовете на няколко преки оттук. Утре щяха да продължат продажбата или да се запътят обратно за дома. Всичко ставаше стегнато и делово. Въпреки теснотията рядко се чуваше някоя ругатня. По павирания площад вдигаха шум само копитата на воловете.
От замъка се виждаше само крепостната стена и голямата кула. Тази крепост заемаше площ от близо квадратен километър. Ани нямаше време, а и нямаше смисъл да я заобиколи. Спомените на съветника оживяха в нея, при вида на това място и тя почти се идентифицира с него. Знаеше всяка сграда в крепостта, появиха се спомени за жени-любовници, приятелите и семейството. Той имаше жилище в замъка, но беше настанил семейството си извън него, близо до главния вход. Там се чувстваше по-сигурен. Никак не беше приятно да се живее близо до Императора. Нямаше сатарианин, който да не се страхува от него. Присъствието му в замъка се усещаше навсякъде.
Ани нарочно прекъсна спомените на това място. Не искаше страхът на съветника да й повлияе и пазеше място за собствени впечатления.
Но дори така, погледнат отвън, замъкът не правеше приветливо впечатление. Тя пообиколи още малко и откри мястото, където утре щяха да се състоят наказанията. Тук площадът беше застлан с по-големи павета и очертан от дебела бяла линия. Тук-там стояха групички „туристи“, дошли специално за зрелището, обсъждайки оживено предстоящото събитие.
Изведнъж Ани усети самотата си. Не беше на мястото ся в този град, на тази планета. Спомни си за децата и мъжът й, и се зачуди какво ли правят без нея. Засмя се вътрешно на себе си. Ангарите й бяха обяснили, че ще я върнат към същия момент, от който я бяха взели. Тя се намираше във времеви прозорец. Никой нямаше да забележи нейното отсъствие и самата тя нищо нямаше да помни. Ако нещо й се случеше тук, щяха да върнат трупа й. Просто по неясни причини щеше да е починала през нощта. Дали от неприятната мисъл или от студа — тръпки я побиха и тя побърза да се прибере в странноприемницата.
На другото легло спеше възрастна сатарианка. Ани се събу тихо и легна на кушетката. Затвори очи и помисли за Боар. Пожела му лека нощ й по навик очакваше отговор. Такъв нямаше и тя си спомни думите му. Въздъхна разочаровано, обърна се и заспа.
Утрото беше хладно и дъждовно. Наближаваше зимата и Ани извади новото си наметало. Съквартирантката й хвърли леко завистлив поглед. Не се бяха поздравили. Между равнопоставени формалностите не бяха приети. Ани си взе раницата и напусна смрадливата стая.