Обхвана с един поглед цялата зала и продължи:
— Не гледайте бързия ми напредък. Аз не съм обикновен диабо. Пътят на малките крачки е открит пред вас. Ще дойде ден и ще стигнете не само ангарите, но и теорите. Този ден е далеч, но той съществува, и колкото повече работите над себе си, толкова по-скоро ще дойде той.
Обърна се към Нериф, усмихна му се и каза тихо:
— Ела, май трябва да ти се извиня.
Нериф стана като насън и го последва в зоната за почивка. Разположиха се удобно полулегнали-полуседнали в пространствени хамаци. Мълчаха доста време, преди Аниор да каже уморен:
— Прости ми, че те изгоних тогава така.
— Няма нищо — отговори Нериф смутен, — аз трябваше да се сетя, че нямаше нужда от мен.
В гласа му прозвуча дълбоката болка, въпреки че Нериф не искаше да я издава. Аниор се изправи и хвана ръката му.
— Недей, Нериф. Прдеми нещата такива, каквито са. Приеми себе си такъв, какъвто си.
Около Нериф се появи червения облак на тъгата.
— Бих искал да мога да ти бъда истински приятел. Аниор го погледна и каза много топло:
— Ти си точно такъв.
— Но не можах да ти помогна сега! — отговори горчиво Нериф. — А другите ти приятели сигурно успяха.
Аниор помълча и Нериф се проклинаше за прибързаните си и глупави думи. После чу как Аниор отговори със сериозен глас, в който звучеше дълбока болка:
— Не ти подхожда да ревнуваш, Нериф. Ти си с мен почти всеки ден и така ще бъде още много време. А за тези други приятели мога само да мечтая така, както те мечтаят за мен. Това е най-мъчителната любов, която можеш да си представиш. И когато съдбата ни предостави възможност да се срещнем, то е само за един кратък миг, който се губи във вечността. След това болката от раздялата е по-силна, отколкото радостта от срещата. Пожелавам ти никога да не разбереш това чувство.
Но Аниор знаеше, че рано или късно Нериф ще се сблъска със същия проблем. Отдавна бе разбрал, че той е второто Аз на Кадор.
За да смени болезнената тема, Нериф похвали Аниор.
— Страхотна реч държа в централата. Мислиш ли, че ще има някакъв ефект от нея?
— Веднага не. Но не е лошо да им го припомня.
— Май твърдо си решил да правиш от диабата ангари — изсмя му се Нериф.
— А какво друго да правя, когато не ми се живее само с дяволи? — пошегува се Аниор. Но Нериф се сопна.
— Да беше останал при ангарите! Аниор се засмя.
— Но те всички бяха на мнение, че съм страшно подходящ за диабо.
— Защо? — попита Нериф учуден.
— Защото умея да измислям страшни чудовища!
И над Нериф се появи ужасна отворена паст с три реда остри зъби, готова да го погълне. Той извика от изненада и Аниор падна от хамака от смях.
Нериф бързо се съвзе и отвърна с още по-страшно творение. Те си играха така, докато, смъртно уморени, се разделиха помирени.
Подготовката за най-големия празник вървеше с всички сили. Но най-важната му част — номерът, който трябваше да направят на ангарите, — още не бяха уточнили. Това беше отколешна традиция. Ангарите също празнуваха празника на трите слънца. Нериф не знаеше по какъв повод, точно на този празник, диабата се стараеха да измислят най-голямата шега, с която можеха да подразнят ангарите. Те и през останалото време не изпускаха случай да се подиграят с тях.
Като координатор, той имаше доста работа покрай подготовката и сега трябваше да събере групата от най-големите и умни шегаджии заедно с Ханура. Това беше единственият случай, когато вещицата ги подкрепяше напълно в лудориите им. Дори помагаше активно и диабата се възхищаваха от идеите й. Изглежда, традиционната шега се одобряваше от теорите и Ханура с удоволствие се подиграваше на колегата си, който ръководеше ангарите. Малката група от петима диаба се беше събрала. Ханура се появи сред тях и попита:
— Измислихте ли вече нещо?
Гивок, един от главните архитекти, диабо с доста големи крила, отговори:
— Да, и мисля, че идеята е добра. Разбрахме, че ангарите скоро трябва да преместят една от луните на Сатариус. Иначе след време тя ще падне върху планетата. Тази работа не е много сложна и точно заради това мисля да я направим невъзможна.
— Как си го представяш по-конкретно? — учудена п пита Ханура.
— Ако успеем да изградим такава матрица, която фиксира луната напълно в сегашната й позиция, ангарите ще се изпотят доста при изпълнението на задачата си.
— А няма ли бързо да открият какво става? — искаше да знае един от групата.
— Не е лесно да се открие такова нещо — отговори Гивок. — Ако работата е добре изпипана, мисля че ангарите въобще няма да се досетят какво става.