— Не се обиждай, Аниор — отговори Нериф усмихнат. — На всеки празник на трите слънца диабата правят номер на ангарите. Това е традиция.
— Но защо го криете от мен? — попита ядосан Аниор.
— Ханура ни предупреди за връзката ти с второто ти Аз — отговори Нериф. — Каза, че той веднага ще разбере какво сме замислили, ако ти узнаеш нещо. А това ще развали цялото удоволствие.
Аниор въздъхна. Нериф беше прав. Не можеше да крие нищо от Боар.
— Жалко. Бих участвал с удоволствие в тази работа. Но Ханура е права. Ще ви издам, без да искам — отговори Аниор тъжен.
Нериф го стисна нежно за рамото. Аниор дори не подозираше какво огромно участие имаше в шегата. Съжаляваше, че той не можеше да злорадства над неимовернитеусилията, които ангарите полагаха от няколко дни, за да помръднат луната от орбитата й. Когато станеше, дума за шега, диабата ставаха много сплотени и нямаше опасност Аниор да узнае нещо по-конкретно преди празника.
— Не тъжи — успокои го Нериф, — ще го разбереш на празника. Ако дотогава ангарите не се оправят, ще им открием номера. Такъв е регламентът, за да не помрачаваме техния празник.
Фаниис вече не знаеше какво да прави. Празникът приближаваше, а те все още не бяха успели да помръднат тази проклета луна. Работата не беше чак толкова спешна, но ако не я свършеха преди празника, щеше да им развали настроението.
Ако Сатара му беше Шеф, като в добрите стари времена, той просто щеше да се обърне към него за помощ. Сатара винаги с удоволствие се включваше пряко в работата по управление на Сатариус. Едно време и без това всичко вършеше сам. Но новият Шеф бързо въведе нови порядки. Не обичаше да го безпокоят за дреболии. Имаше по-високи изисквания към подчинените си, държеше те да се оправят сами. Въпреки че Фаниис разбираше, че така те щяха да напредват по-бързо в развитието си, този начин на работа беше по-неприятен. Много от тях тайно въздишаха по Сатара. Боар беше спечелил уважението им, но далеч не тази любов и преданост, която поднасяха преди на Сатара.
Събра всички по-добри архитекти в зоната на архитектурата и им обясни проблема. Много от тях вече знаеха за какво става дума. Умуваха заедно върху матрицата за преместване, но не откриха никаква грешка. Накрая Теме-да се обади:
— Матрицата е наред. Може би просто нещо пречи.
Те се спогледаха учудени. Какво би могло да пречи на преместването на една луна?
— Ако не смятах, че не им е по силите — продължи Темеда, — щях да кажа, че това е номерът, който диабата са ни скроили за празника.
Всички изведнъж скочиха от местата си и се развикаха. Въобще не се бяха досетили за такава възможност.
— Някой да е чул за други проблеми в последно време? — попита Фаниис. — Диабата няма да изпуснат случая да ни се подиграят.
Стигнаха единодушно до извода, че друга шега на диабата не бяха открили досега. Все повече се убеждаваха, че Темеда може да е прав.
— Но техните архитекти не владеят управлението на небесните тела! — извика един от главните архитекти. — Какво тогава биха могли да направят?
Отново се замислиха и изведнъж Темеда се засмя. Гледаха го смутени. Той трудно дойде на себе си и каза, все още през смях:
— Забравихме най-новия им архитект — Аниор!
Настана страхотна врява. Как не се бяха сетили досега? Диабото, построил цяла слънчева система, естествено можеше да се справи с една луна.
След като се успокоиха малко, започнаха да търсят начина, по който Аниор беше повлиял на тази луна. Фаниис се сети, че сигурно е изградил матрица за фиксация, но въпреки това много трудно откриха следите й. След упорит труд те разполагаха накрая с косвени доказателства, че луната е била фиксирана. Но не бяха в състояние да развалят тази фиксация. Каквото и да опитваха, за да я премахнат, те удряха на камък. Темеда се възхити от бившия си ученик.
— Сатара беше прав — каза той, — когато ме изпрати да уча Аниор на архитектура. В началото си мислех, че бърка, като ми дава такъв новак за ученик. Но той имаще истински талант. А после набра и много бързо необходимата сила за отличен архитект.
Другите не приеха толкова възторжено уменията на Аниор. Когато остана само един ден до празника, те се предадоха и единодушно решиха, че е време да помолят Боар за помощ.
Отидоха при него и му разказаха какво се беше случило. Очакваха да им се скара, задето не са се справили сами с тази задача, но Боар стана сериозен и само ги упрекна:
— Защо не дойдохте веднага, щом разбрахте за какво става дума?
Погледна техните изчисления и продължи:
— Няма да ми стигне времето, за да разгадая тази фиксация и да я премахна преди празника. Ще трябва да се признаете за победени.