Нериф отлетя замаян. Не разбираше какво става с Аниор. Не разбираше какво искаше да каже с това, че дъбът бил Сатара, а букът второто му Аз. Не знаеше как да му помогне.
Тогава се сети, че Аниор беше поръчал нещо. Отиде в централата и завари всеобщо униние. Само Ханура седеше доволна на трона си. Нериф се приближи и предаде думите на Аниор. Тя започна да се смее гръмко. Никога не беше виждал тази вещица така весела. Всички я гледаха смаяни. Страхуваха се от яда на Ханура, задето ангарите в последния момент разкриха шегата им и никой не разбра поводът за доброто й настроение.
Тя гледаше смаяното лице на Нериф и още веднъж избухна в смях:
— Ти май нищо не разбра? Горкото ти приятелче! Скараха се с второто си Аз. Изиграх ги един срещу друг. Отмъщението е сладка работа!
И продължаваше да се смее. Нериф отлетя в зоната за размисъл, за да се опита да разбере какво всъщност беше станало.
Смазан от мъка, Боар остави подчинените си да празнуват. Имаше нужда да обсъди с някого това, което се беше случило. Потърси този, който би го разбрал най-добре.
След като разказа как Ханура ги беше изиграла и колко неадекватно беше реагирал, той почака да чуе мнението на Сатара.
Но Сатара не бързаше с оценката си. Вживяваше се в ситуацията. Беше разбрал за номера на диабата, но не знаеше, колко хитро Ханура го бе свързала с личното си отмъщение. А отгоре на всичко тя бе уцелила Боар, който в случая нямаше нищо общо с успеха на Аниор.
Ако беше на негово място, просто щеше да прегърне Аниор и те заедно бързо щяха да забравят това преживяване. Но добре осъзнаваше, че Боар нямаше тази възможност и че щеше да се успокои много по-трудно.
— Има само едно разумно обяснение — започна внимателно той, — и двамата сте станали астрални същества, срещате се на едно ниво и свадата между вас е неизбежна.
— Но аз истински го подозирах — подчерта Боар. Не можеше да повярва, че случилото се имаше такова просто обяснение.
— Предполагам, че това е част от играта. Ние с Веова също истински се мразехме й аз дълго не можех да му се доверя напълно.
— Не сте се мразили чак толкова. За външен наблюдател винаги ставаше ясно, че тази омраза е фалшива. Веова те гонеше само при пряк контакт и то никога надалеч. А ти реално нищо лошо не му направи. Поне доколкото аз знам.
Сатара се засмя.
— Така беше. Но и при вас не е по-различно. Ти реално никога не си се съмнявал в Аниор, само си си го въобразил. Играл си ролята, която се е изисквала от теб.
— Прав си — горчиво въздъхна Боар, — играл съм по свирката на Ханура. И точно това не мога да си го простя.
Сатара пусна един свой лъч към Боар и му преля малко енергия. Последния го погледна силно смутен:
— Пази енергията си за Веова.
— Ще има и за него. В крайна сметка, ако ти не се оправиш достатъчно бързо, Веова ще трябва да работи и за теб. — Сатара се усмихна хитро: — Така че аз не действам съвсем безкористно.
Боар се усмихна въпреки болката, която усещаше. Разбираше добре какво Аниор харесваше толкова на Сатара. Леките му закачки излъчваха една особена топлина.
— Между другото, попитай Веова и той ще ти каже — продължи Сатара, — че първото нещо, което трябва да постигнеш, за да нормализираш отношенията между вас, е да простиш на себе си.
Боар знаеше, че Сатара беше прав. Щеше да даде същия съвет на всеки друг Делен с неговите проблеми. Само не знаеше как да го постигне.
— И как да направя това?
— Повтаряй си на ум колко много обичаш Аниор и, че това, което се случи, е било само едно глупаво недоразумение — засмя се Сатара. — И смени тази тъжна песен с нещо по-весело, иначе Аниор ще се превърне в меланхолик.
— Как разбра това? — учудено извика Боар.
— Е, оттук един бивш Император, грижещ се винаги за добрата си информираност, разполага с други възможности — прошепна тайнствено Сатара.
Разсмяха се. Сатара намекваше за тайното вмъкване на Боар на Сатариус.
— Добре ме изигра тогава — с театрална въздишка отбеляза Сатара. — Когато видях вълновата картина на заминаващ теор, направо се стъписах.
Спомените за тази съвместна мисия с Ани, за кражбата на Камъка, събудиха в Боар отново нежните чувства, които бяха възникнали между тях от първия миг, в който се срещнаха. Спомни си как я пренесе до границата между царствата, прониквайки през цялото й тяло. Губеше много енергия, но беше безкрайно щастлив. И после си спомни мъчителната болка при раздялата.
В него непреодолимо растеше желанието да види отново Аниор и да му каже колко много го обичаше. Прости се със Сатара, който му се усмихна широко, и се отправи към царството на диабата.