След няколко кръга агаторът кацна в средата на площада и от него излезе Урзу. Беше съпроводен от две хубавици, които седяха на задните седалки. Тълпата още веднъж вдигна врява и утихна.
Синът на Императора се оказа слабичък младеж, хилав дори за сатарианин. Имаше бледо лице със сенки под очите. Личеше си разпътния живот, който води. Въпреки възхитителната кожена дреха, цялата обшита с лъскав метал, той не вдъхваше страхопочитание или поне респект. Ани се изненада. Все пак от сина на Императора беше очаквала повече.
Урзу се завъртя веднъж в кръг, за да приеме поздравленията, качи се обратно в агатора и се отправи към съдиите. Там спря, за да наблюдава представлението, седнал в машината си.
Засвириха фанфарите и хората седнаха.
Един от съдиите излезе крачка напред и извика първия престъпник. Той се изправи и застана в средата на площада. Поклони се на Урзу и зачака. Съдията прочете присъдата и за какво е издадена: — За контрабанда — нарязване с нож!
Една жена от изпълнителките пристъпи напред, извади ножа си и с бързи, сръчни движения наряза лицето на нещастника на четири места. Едва след това мъжът успя да изреве и да закрие кървящите си бузи с ръце. Друга жена го хвана за раменете и го изведе по коридора от площада. Щяха да му превържат раните и да го пуснат.
Докато нещастникът викаше от болка, тълпата ликуващо ревеше. На Ани това й заприлича повече на душевна подкрепа, отколкото на злорадство.
Следващата беше известната контрабандистка. Още като извикаха името й, хората я, приветстваха с възгласи. Жената беше на средна възраст, имаше силно мускулесто тяло и горда изправена стойка. Нарязаха двете й ръце, тъй като лицето й вече беше цялото в белези. В настъпилата пълна тишина не се чу никакъв звук. Жената само стисна зъби. След няколко секунди напрегнато очакване, зрителите изреваха от възторг.
Въпреки болката, тя се усмихна на почитателите си, вдигна кървящите си ръце за поздрав и напусна сама кръга.
За Ани имаше нещо нереално в цялата тази работа. Не можа да се отърси от чувството, че присъства на някакъв спектакъл; че нито кръвта, нито болката са истински. Пред нея се изредиха още двама за нарязване, пет с наказанието „бой с пръчки“ и няколко за бой с камшик. Всеки удар се съпровождаше от всеобщ рев. Ани отдавна не се стараеше да участва в това кърваво представление. За щастие никой не й обърна внимание. Бяха останали трима за по-леки наказания с камшик, когато Урзу прекъсна деловия ход на изпълнението. Той слезе от агатора и обходи зрителите, мълчащи в напрегнато очакване. Загледа се внимателно в присъстващите жени и имаше вид на човек, който знае какво търси. Може би не беше толкова глупав, колкото изглеждаше.
След като стигна почти до средата, той махна с ръка на една млада жена малко навътре в тълпата и тя влезе в кръга с грейнало от щастие лице. Огледа я доволен и, без да й обърне повече внимание, продължи нататък. След няколко метра намери следващата. Беше високо момиче с къси къдрави коси и свиреп поглед. Личеше й колко е поласкана от честта, че синът на Императора я бе избрал.
Сърцето на Ани започна лудо да бие. Урзу наближаваше и тя се разкъсваше между надеждата и страха. Знаеше каква изключителна възможност й се представяше, ако още сега успееше да се запознае със сина на Императора. Това щеше да направи достъпа й до замъка много по-лесен. От друга страна, нямаше никакво желание да участва в жестокия спектакъл и да бие тези нещастници. Не знаеше от какво се страхува повече — от това да бъде избрана или напротив, да бъде пренебрегната.
Той застана пред нея с поглед отправен навътре в тълпата. Очите му бяха зелени, за разлика от повечето сатариани, които бяха с кафяви очи. Изглеждаше уморен и отегчен. Вече бе пристъпил нататък, когато погледите им се срещнаха. И двамата замръзнаха на място. Ани изведнъж осъзна, че вече няма връщане назад. Нещата потръгваха, подпомагани от неизвестен закон. Нямаше място за случайност. Тя за миг прозря неизбежността не само на тази среща, но и на съществуването си въобще.
Обхвана я пълно спокойствие. Погледна го право в очите и той отклони смутено погледа си. Направи знак да го последва и я заведе при другите две момичета в средата на кръга. Чуваше се одобрителното шушукане на зрителите. После Урзу се върна в агатора.
Една от изпълнителките им даде по един камшик и им обясни набързо как да си служат с него. Накара ги да направят няколко опита във въздуха. Първото момиче имаше проблеми и другото — високото, й се присмя презрително. Тя явно добре владееше техниката и завъртя сръчно камшика като професионалистка.