Когато дойде нейният ред Ани се питаше как ли ще се справи и първият й замах беше пълен провал. Без да обръща внимание на присмеха на конкурентките и на разочарованието на публиката, тя пое дълбоко въздух, освободи съзнанието си от всички мисли и замахна повторно. Чу се съскане и силен пукот. Публиката изрева от удоволствие. Очевидно трябваше да остави тялото си да действа само и да не мисли върху това, какво правеше.
Доведоха първия от тримата останали престъпници. Трябваше да получи само пет удара за дребна кражба. Първото момиче удряше старателно и зрителите отброяваха ударите на глас. На два пъти не уцели гърба на крадеца и повтори. Човекът имаше късмет и остана доволен от лекия бой. Но Урзу, изпълнителките и публиката се мръщеха на нескопосаната работа.
Втората размахваше камшика с такава ярост, като че ли крадецът бе окрал самата нея. Седемте й удара съсипаха гърба на нещастника.
Дойде време и Ани да пристъпи към изпълнение на наказанието и тя се зачуди какво да прави. Трябваше да нанесе цели десет удара на младото момиче пред нея. Ако не я удряше както трябва, нямаше да й обърнат повече внимание, а тя беше длъжна да се възползва от появилия се шанс да приключи по-бързо с мисията си. Реши да не мисли. Шибна яко с камшика и на гърба на момичето зейна голяма рана. — Едно! — ревеше публиката.
Тя погледна осъдената и се погнуси от самата себе си.
Горкото момиче! Трябваше бързо да измисли нещо. Вдигна ръка и замахна за втори удар. Внимателно следеше летежа на ремъка и точно преди той да докосне гърба на девойката, дръпна рязко камшика. Чу се плясък, но камшикът остави само зачервена резка върху кожата. Беше успяла в последния момент да отнеме силата на удара. Продължи така докато ударите станаха десет. Момичето я погледна с благодарност. Само първият удар щеше да остави белег. Публиката не виждаше гърба на момичето и не разбра измамата, но Урзу видя какво прави и я погледна учуден. Ани захвърли камшика и се отправи демонстративно към мястото си.
Момчето до нея я погледна с възхищение: — Страхотна беше! Нали ти казах, че ще се харесаш на сина на Императора. Виж, сега идва да те покани в замъка. Ани погледна и видя как Урзу изгони от агатора двете момичета, издигна се във въздуха, спря пред нея и с жест я покани да седне зад него. За момент тя се подвоуми. Дали нямаше да е тактически по-правилно да не се съгласи веднага? Реши обаче, че така ще изложи Урзу пред целия град, а от това нямаше никаква полза. Скочи на крака и с усмивка се качи зад него. Той вдигна агатора високо и, без да прави нов кръг над събраното множество, отлетя с висока скорост направо към портите на крепостта.
Огромните, високи десет метра врати на главния вход се отвориха и агаторът влетя в двора на замъка. От двете страни се виждаха стопански и жилищни сгради с павирани улици между тях. Доближиха красив дворец, разположен сред ниска растителност. Заобиколиха го с рязък завой и кацнаха на малка площадка зад него. На нея имаше още два агатора, единият от който едноместен. Ани се огледа внимателно. Всичко изглеждаше така, както си го спомняше съветникът. В двореца бяха покоите на жената и сина на Императора. Самият Император обитаваше голямата кула й почти не я напускаше. Оттатък двореца имаше разни други сгради и работилници; Ани нямаше време да изучи добре обстановката, тъй като Урзу й заповяда да слезе и да го последва.
„Не е особено уютно място“ — помисли си Ани, когато влезе в сумрачния и хладен дворец. Появи се един лакей и я покани да тръгне с него. Урзу се отправи в друга посока.
Вървяха по един почти безкраен коридор, целия изрисуван със сцеди от великите подвизи на Императорите от няколко поколения. В края на коридора лакеят отвори тежка дървена врата. Ани влезе в относително светла просторна стая. Вратата се затвори зад нея и останала сама, тя се огледа. Прозорец с тежки пердета, дървени резбовани скринове покрай стените, в средата огромен диван с множество възглавници, дебели килими на пода и камина. Стаята се отопляваше допълнително от две зидани печки. В средата на дясната стена имаше друга врата. Тя отиде да види какво има зад нея.
Оказа се малка спалня с обикновено легло, шкаф с дрехи и печка. Спартанската обстановка контрастираше силно с другата стая.
На отсрещната стена имаше втора врата, която водеше в нещо като баня. Когато видя легена с отходна тръба и резервоара с вода над него, Ани се зарадва на възможността да се измие. Водата имаше стайна температура, но тялото й я възприе нормално. Хигиената явно още не беше издигната в култ на тази планета и условията трябваше да се броят за царски.