На това момче днес му се случи да се чуди непрекъснато.
— А за движението на слънцата и луните знаеш ли? Почувствала се като на изпит, Ани продължи:
— Сатариус има две слънца и две луни. Те обикалят планетата на голямо разстояние. Слънцата са близки едно до друго и винаги се движат заедно на два часа разстояние. Най-напред изгрява голямото, после малкото. Луните са като малки слънца, но нямат собствена светлина. Те греят, защото отразяват светлината на Голямото слънце. Затова те не винаги светят през нощта.
Сатарианите добре познаваха процесите на планетата си, разбираха от биология и геология. Но астрономията им беше в начален стадий на развитие. Още не бяха открили хелиоцентричната система. Ани се стараеше да цитира само учебниците от средното училище за момчета и да не се впуска в по-големи подробности.
— Ха — извика доволно момчето, — това учат в училището, но въобще не е вярно! Баща ми казва, че само луните ни обикалят, а слънцата не. Ние обикаляме Голямото слънце и Малкото слънце също го обикаля, но е по-близо до него!
Скочил на крака, той обикаляше с гордо излъчени гърди дивана и грееше от самодоволство. Толкова беше горд от познанията си, че Ани едва се въздържа да не го приземи със своите доста по-точни сведения. Учуди се, че Сатара създаваше на този глупав младеж малко предимство пред останалите си подчинени, като го обучаваше по-добре. Нима обичаше сина си, въпреки че имаше намерение след време да го свали от трона?
Урзу престана да се пъчи и застана пред нея. Тя учудена видя разтревожените му очи.
— Не трябва да казваш това на никого. Баща ми каза, че това трябва да се пази в тайна. Закълни се в името на Императора, че няма да я издадеш!
Ани се усмихна. Значи така Сатара разпространяваше малко по малко нещо от своите знания сред този народ! Едва ли той беше толкова глупав, та да разчита на мълчанието на това слабичко момченце. Наистина хитър ход!
Изведнъж тя изпита силно желание да се запознае с Императора. Той й се виждаше най-интересната личност на тази планета и сигурно беше така. От ангарите знаеше, че той е бил най-умен сред тях, а от Боар, че дори в много отношения превъзхождал Веова. Но такава среща застрашаваше успеха на мисията и тя прогони това си желание.
— С удоволствие се заклевам да пазя тайната ти — отговори Ани. Коленичи пред Урзу с високо вдигнати ръце и с тържествен патос изрече: — Нека Императорът лично ме накаже, ако неговите познания стигнат до простосмъртния народ чрез моите уста!
Урзу я погледна смаян и промълви:
— Никога досега не бях чувал такава клетва. Имаш странен начин на изразяване.
Ани тихо се проклинаше. Не можеше да престане на демонстрира превъзходството си и рано или късно щеше да изпадне в беда. Трудно уцелваше границата между интересното момиче, което не изхвърляш при първа среща с друго, и безобидното човече, което не застрашава самочувствието ти. Добре поне, че засега бяха сами и това момче не беше достатъчно умно, за да разбере надигащата се опасност. Но й предстоеше доста по-трудно изпитание в компанията на неговите приятели. А сред тях имаше със сигурност и по-умни.
Потърси в гардероба на спалнята някаква по-хубава дреха за вечерното събиране. От вътрешната страна на вратата имаше голямо огледало и Ани за пръв път се видя в новото си тяло. Леко мазната кафява кожа подчертаваше всеки мускул. Изглеждаше като културистка след дългогодишни тренировки, но не толкова суха. Краката й не бяха дълги, затова пък много яки. Гърдите имаха среден размер и бяха добре стегнати. Правата черна коса стигаше до средата на гърба и след измиването изглеждаше лъскава. Сигурно и на Земята щяха да я харесват. Очите й бяха кафяви като на всички сатариани, които срещна досега. На Сатариус не познаваха различни раси. Доколкото знаеше само Императорите и техните преки наследници имаха зелени очи.
Сложи къса поличка от здрава тъмночервена кожа и елече в същия цвят. Намери в едно чекмедже ножица и наряза долния край на полата на ивици, така че да се вижда цялото бедро. За да открие част от корема отряза елека почти до гърдите си. От отрязаната кожа измайстори три гривни, като я наряза на тънки лентички и ги завърза и усука. Сложи ги на шията и ръцете си. Имаше нужда от още малко лъскави камъчета, за да си придаде перфектен вид, но не намери никакви украшения. Завъртя се пред огледалото, одобри се и влезе в хола. Там стоеше лакеят и я чакаше. Очите му се уголемиха, когато я видя и Ани попита смутена:
— За първи път съм в града, нямам представа как е прието да се обличат жените тук. Добре ли изглеждам?