Единствената утеха беше, че и Сатара допусна грешка в своята надменност. Успяха да извлекат от тялото на съветника цялата му памет и разполагаха с детайлни познания за замъка му. Сега тези данни щяха да им свършат добра работа.
И тогава на Мариел хрумна новата идея. Тъй като условията на Сатариус и на Земята доста си приличаха, достатъчно беше да намерят човек от Земята, да го снабдят със спомените на съветника, да го превърнат в сатарианин и да го пратят на Сатариус, за да измъкне Камъка. Сатара нямаше да може да чете мислите му, тъй като земляните не бяха създадени от него, а като физическо същество сигналните инсталации нямаше да го регистрират. Земните хора притежаваха достатъчно безумие, хитрина и злоба, за да се справят с такава задача. Най-накрая тези отвратителни качества на физическите раси щяха да бъдат използвани за нещо полезно.
Ангарите намираха идеята на своя събрат за глупава, но Шефът я хареса. Той лично се зае с изчисляването на критериите, на който този човек трябваше да отговаря, защото от само себе си се разбираше, че това не беше работа за първия срещнат. Когато видяха резултатите, ан-гарите въобще не вярваха, че такъв човек може да съществува. Трябваше да притежава такава вътрешна сила и способност за приспособяване, че и от по-високите нива едва ли биха намерили подходящо същество. Но Шефът не се предаваше: каза, че на Земята има какви ли не превъплътени духове и щом той е получил такива резултати, значи такъв човек съществува и те само трябвало да го потърсят.
Звучеше просто, но на ангарите им се наложи да извършат невиждано издирване. Да прегледат няколко милиарда души един по един, да сравнят качествата им със сложните параметри на матрицата и да се съобразят с непрекъснато настъпващите промени — трудът беше кошмарен. Само пълното отчаяние можеше да ги накара да се хванат за тази сламка. Отдавна бяха престанали да вярват в успеха на това претърсване, когато един ден се чу радостната новина: „Намерихме, намерихме…“
Нима можеше да съществува такъв човек? А когато чуха подробностите за него, съвсем се объркаха. Беше жена! Никой не бе очаквал такова нещо. Всички необходими качества сочеха човек от мъжки пол и дори в началото искаха да проверят само мъжете, но Шефът настоя за проверка на всички хора. Отново се видя, че той е бил по-далновиден от тях.
За най-голяма изненада тя отговаряше на матрицата, като че ли някой я беше съставил специално за нея. Просто не повярваха на очите си. Шефът беше страшно доволен. Припомни им, че правилните изчисления винаги се потвърждават.
Оставаше да намерят подходящ партньор от една от по-развитите физически раси от другите системи наоколо. Защото да изпратят сам човек да надхитри. Сатара, беше пълно безумие. Някой по-умен трябваше да му помогне. Веова се нагърби с работата да изчислява критериите и за него, но не стигна до еднозначно решение. Спря се на девет потенциални партньори и след дълги допълнителни изчисления стигна до извода, че техния човек трябваше да си Избере сам единия от тях ако искаха, мисията им да успее.
Останалото беше по-лесно. Трябваше да приготвят инсталацията за презаписване на спомените на съветника в паметта на жената, да оборудват космически кораб за полета до Сатариус и да доведат и инструктират кандидат партньорите.
Най-накрая всичко беше готово и те прехвърлиха жената в централата.
Снопчета преливащи една в друга светлини пронизваха безкрайното пространство. Невъобразимият хаос от цветове не дразнеше сетивата — фината плетеница се открояваше нежно на черния фон. Всяко движение, всеки цвят, всяка сила на светлината оформяше мелодията, която нямаше ни начало, ни край, и която ни напомня, че всичко съществуващо е само звук и светлина.
Боар обичаше да слуша тази музика на сферитите. Тя изпълваше душата му със сладък копнеж към едно състояние на пълно спокойствие, на любов и блаженство чувство, някога изпитано и като че ли завинаги изгубено. Тъгата се разля по цялата му същност, докато не го изпълни докрай. Усещаше разпокъсаността си с всяка частица на новото си тяло.
Беше Делен. Произхождаше от същество на много високо ниво, разделило се в две същества от по-ниски нива, за да изпълни някаква задача. Боар не знаеше, какво беше наложило това разделяне, но разбираше, че без изключително важна причина той нямаше сега да съществува в този вид на теор.
Познаваше и други двойки Делени, но при нито една от тях това разделение не беше толкова неравностойно. Другата му част се намираше на физическо ниво. За разлика от другите Делени той знаеше не само, откъде произхожда и какво представлява, но и оставаше в непрекъсната връзка с второто си Аз и приемаше всичките му мисли и чувства. И това правеше разделението още по-мъчително за него.