— Много сте хубава. Ще се харесате на Урзу и приятелите му. Виждал съм тук много момичета, но вие сте най-привлекателната. Имате вид на умно момиче.
— Благодаря за комплимента. Малко се притеснявам. Не знам какво се очаква от мен. — Ани се опита да събере малко информация за предстоящата вечеря.
— Не се притеснявайте! На тези приятелски събирания не се спазват никакви формалности. Ядат, пият и дъвчат билка. После се опияняват от нея и всеки се оттегля с момичетата си за да правят секс.
— Секс ли? — За това Ани съвсем не се чувстваше готова. Сигурно изглеждаше малко изплашена, защото лакеят продължи да обяснява:
— Да, но трябва да знаете, че Урзу не обича обикновения секс. Той ще поиска от вас да го удряте и биете с камшик. Чух, че добре работите с камшика, няма да ви е трудно. Ако искате нормален секс, трябва да тръгнете с някое от другите момчета. Но не ви препоръчвам да го направите още днес. Урзу ви харесва много и ще иска да бъде с вас.
— Не, нямам намерение да си харесвам друг. Притесни се, въпреки че би трябвала да очаква нещо подобно. Мазохистките наклонности на Урзу личаха още в детството му. Но не си представяше как ще се справи с ролята на домина. Във всеки случай това беше по-добре, отколкото да я накара да легне с него. Лакеят доста свободно говореше на тази деликатна тема. Изглежда на Сатариус не я смятаха за такава. Ани искаше да разбере и друго:
— Не съм взимала никога в живота си от билката. Баща ми забраняваше това. Какво става, когато се дъвче?
— Не е страшно — отговори услужливо лакеят — само не трябва да прекаляваш с нея. Щом ти е за първи път, сдъвчи само две-три листенца. Ако не ти стане нищо, можеш да вземеш още едно. Но след петото няма да владееш вече тялото и езика си. На начинаещи не се препоръчва повече. Тук всички младежи, след като достигнат пълнолетие, взимат от билката. Тя стимулира творческата и сексуалната енергия. Възрастните я употребяват като лекарство. Чул съм, че има някои хора, които не я одобряват, изглежда баща ти е бил от тях. Аз отдавна взимам билката и се чувствам добре. Не се плаши от нея.
— Благодаря, ще опитам — отговори Ани и за пореден път се учуди на бъбривостта на сатарианските мъже. Жените, които срещна досега, не се отличаваха с това качество. Значи и тя трябваше да се въздържа от приказки.
Попита за украшения и лакеят се извини и обясни, че украшенията на момичетата са подаръци от Урзу и те си ги прибират, когато напускат двореца. Тя със сигурност също щяла да получи по-нататък, но и така била много хубава.
Ани се замисли дали Урзу нямаше да я заведе някога в съкровищницата на баща му, но отхвърли тази мисъл като ненавременна. Все пак реши да покаже повишен интерес към дрънкулките.
Лакеят я покани да го последва и те се качиха на горния етаж. Заведе я до голяма врата, зад която се чуваше шум и смях. Той я отвори широко и я представи:
— Ани, от планината Кибу!
Стана й ужасно смешно. Ако знаеше преди, че ще я представят по този начин, тя би си измислила по подходящо име и родословно дърво. Например „Акабела, дъщерята на Тимоки, от равнината на деберафите9“. Но затова вече беше късно. Въпреки това йе съвсем забележително представяне, разговорите бяха замлъкнали и присъстващите се взираха в нея с нескрит интерес. За няколко секунди настъпи неловко мълчание. Ани забелязваше възхищението в очите на мъжете и завистта в очите на жените. Усмихна се на всички, поздрави — Здравейте! — и седна до Урзу, който, доволен от ефектното й появяване, й направи място до себе си.
Новината за новото гадже на сина на Императора отдавна беше обиколила замъка и всички знаеха как се бяха запознали. Дори тържеството беше организирано специално по този повод, тъй като досега не се беше случвало, Урзу да не се връща с ново момиче след сезонния съдебен процес.
Вдигнаха тост за поредното му завоевание и почнаха, без никакво притеснение да я обсъждат. Мъжете харесваха тялото й, а жените необичайното й облекло. На Ани се наложи да обяснява как беше направила гривните си и получи уважението на момичетата. Още утре всички щяха да започнат да опитват и Ани вече знаеше, че беше станала родоначалничка на нова мода.
Ядоха месо от бронирани мекати10 и пиха младо вино от папани. Бяха пет момчета и осем момичета, седнали удобно на големи възглавници край ниската маса. Момчетата неспирно разправяха някакви смешни истории, а момичетата им отвръщаха със смях и хапливи забележки. Компанията беше весела и Ани напълно разбираше, че Урзу предпочита да прекарва времето си в нея. Самият той беше доста умълчан и тя издебна подходящ момент, да попита момичето до нея дали винаги е такъв. Да — отговори то, — казват, че по това приличал на баща си.