След яденето всички се опънаха в полулегнало положение и извадиха билката. Торбичката с изсъхналите листа обиколи масата и всеки си взе, колкото искаше. Обикновено пет до шест листа. Ани си взе същото количество, за да не направи впечатление, но задъвка само две, другите скри в колана си.
Листата нямаха определен вкус. Тя внимателно наблюдаваше другите и на първо време не откри никаква промяна в поведението им. И на нея нищо й нямаше. Все още си разказваха разни историйки и се смееха. Скоро обаче забеляза, че разказите ставаха по-цветущи и смехът по-гръмък. Явно се бяха възбудили от билката. Ани взе още едно листбнце. Трябваше да изпробва действието на билката върху своя организъм и сега имаше тази възможност. Но и след четвъртото листенце усети само по-бързо протичане на мудната сатарианска мисъл. В главата й стана нещо познато. Възвърна си обикновеното състояние на хаотично мислене за поне три неща наведнъж, на вживяване във въображаемите ситуации, без да губи чувството си за реалните неща. Това си беше земен начин на мислене и тя се почувства удобно с него.
Но с другите се бе случило нещо. Момичетата бяха станали приказливи и се състезаваха коя ще разправи по-интересна история. А момчетата, които дотогава само приказваха, се бяха умълчали и все повече се притискаха към момичетата. Всичко много й напомни типичен земен купон. Тя се включи без проблем в лудото бъбрене на момичетата, без да спира да гледа на всичко това отстрани като наблюдател.
Най-накрая момчетата явно не издържаха повече. Всички си избраха по едно-две момичета, които се забавляваха страхотно с желанието им, и напуснаха стаята по двойки — по тройки.
Само Урзу се държеше различно. Той дори не направи опит да я докосне, въпреки че целият трепереше от възбуда. След като всички се изнизаха, той пое мълчаливо ръката й и я отведе две стаи по-нататък.
Ани направо се изплаши от обзавеждането. Приличаше й на камера за изтезания. В средата се намираше желязна кушетка с ремъци за завързване на краката и ръцете. Вместо възглавница имаше държател за глава с черна превръзка за очите. Стените бяха украсени с железни вериги, дървени пръчки и кожени камшици, познати й вече от наказанията тази сутрин.
Нямаше време, а и желание да се огледа по-подробно. Урзу вече стоеше пред нея и пожела да му разкъса дрехите.
Ани имаше съвсем смътна представа за това какво се очакваше от нея. Тъй като нямаше как да откаже, тя просто се подчини на всичките му желания. Разкъса дрехите му, завърза го за кушетката и го би с пръчки и камшици. Стараеше се да не го нарани, а той я подканяше към по-жестоко отношение.
Гнусеше се от самата себе си и само мисълта за трудната задача, която й предстоеше да изпълни, я спираше да не захвърли всичко и да избяга. Действаше като насън и с нетърпение чакаше края на този кошмар.
За щастие Урзу нямаше нужда от продължителна обработка и тя скоро се прибра сама в апартамента си.
Хвърли се на леглото с чувството, че всеки момент ще повърне и заплака. Копнееше за Боар, за нежните му думи и всепроникващата му топлота. Искаше й се той да е до нея и да я успокоява. Предизвикваше представата за неговото присъствие в себе си и се отдаваше на това чувство.
Успокои се малко и тогава отново изпита чувството, че напуска тялото си и литва нагоре към безкрая. Летеше с огромна скорост все по-далеч и по-далеч. Имаше само една цел и трябваше да стигне там. А там Боар вече я чакаше като лъчиста светлина, за да я поеме в себе си и да станат с нея едно цяло …
Събуди се с главоболие и тежест в крайниците. Трябваше й известно време, за да разбере къде се намира. Навън се виждаше Голямото слънце високо на небето. Затвори очи, за да се потопи отново в съня си, но не успя да върне хубавия спомен, който остана някъде в подсъзнанието й. Не Й се ставаше, но се насили. Изми се набързо и се облече в собствените си дрехи. Правеше всичко възможно, за да прогони неприятните спомени от края на вечерта и излезе като замаяна от спалнята.
В хола вече беше напалена камината и тя се просна на дивана, като се държеше с две ръце за главата. Почука се.
Влезе лакеят с поднос в ръце. Погледна я, усмихна се и остави пред нея чаша с горещо питие, оранжево на цвят. От него се носеше приятен аромат.
— Изпийте това! Ще ви помогне. Винаги е така, когато се взима билката за първи път.
Ани нямаше голямо желание да слага нещо в устата си, но се довери на опита на лакея. Отпи малка глътка от питието. Имаше приятен вкус. Лакеят сложи и чиния с малки кифлички на масата и с жест я подкани да яде. Изведнъж Ани усети вълчи глад и се нахвърли на кифличките. Някъде вътрешно се ядоса на невъздържаните си реакции, но не беше в състояние да ги управлява. Организмът си искаше своето и го взимаше неудържимо.