След като се нахрани и изпи съдържанието на чашата, тя се почувства по-добре. Лакеят стоеше още до нея и чакаше. Тя се облегна назад и поиска да узнае, дали е вече много късно.
— Не се притеснявайте. След тези събирания всички стават късно. Урзу още не е станал.
Само като чу името му, я втресе. Лакеят се усмихна и я успокои:
— Всички нови момичета реагират така на странните му желания. Рядко се случва момиче да изпитва удоволствие от това. Но после свикват. Ще свикнете и вие. Той не е лошо момче. Винаги се е чувствал потискан от баща си и от майка си. Трудно му е да си намери равнопоставено място в това семейство. Всички, които го познават по-отблизо, го обичат.
— Биеха ли го като малък? — попита Ани. Главоболието й беше престанало и тя отново прояви интерес към другите.
— Баща му никога, но майка му често. Все не беше доволна от него. А и сега не е. Смята, че му е време да се заеме с държавните дела. А Урзу няма никакъв интерес към властта. Страхува се като всеки друг от баща си. Не иска да се бърка в неговите работи. Ако питате мен, много умно постъпва. — Лакеят взе подноса и се запъти към вратата.
Ани го спря в последния момент, за да попита:
— Ще ми позволят ли да се разходя по двора и да се огледам малко наоколо?
— Можете да обикаляте спокойно — отговори лакеят, — само не влизайте в работилниците, преди да получите разрешение от господарката.
Закуската имаше чудодейно въздействие и Ани отново се чувстваше във форма. Тя си взе наметалото и излезе от двореца. Въздухът беше свеж и хладен и проясни главата й.
Дворецът се намираше в средата на крепостта. Зад него имаше голям площад, пълен със забързана прислуга и няколко придворни. Лесно се различаваха едните от другите. Прислугата и работничките носеха униформи, а придворните се разхождаха с важен вид в разнообразно облекло, украсено с пайети от лъскав метал. Никой не се мотаеше просто така, всички, изглежда, имаха някаква работа.
Тя си, „спомни“ някои от тях, но не всички. Не само защото бяха минали няколко години, откакто съветникът умря. Хората, работещи в една сфера на дейност, рядко имаха контакт с тези от друга сфера. Бившият съветник на Императора познаваше в подробности голямата кула, но почти не беше влизал в двореца. За тази, както и за повечето стопански сгради, се грижеше жената на Императора.
Пред двореца имаше малък парк и алея към главния вход. Ани зави надясно. Разположението на сградите имаше нещо общо с кварталите в града. Бяха разхвърляни хаотично в рамките на крепостта. Ясно се различаваха жилищните сгради близо до двореца за придворните и прислугата, от складовете и работилниците, които се намираха по към крепостната стена.
Самата стена беше висока поне тринадесет метра и в основата си бе към пет метра дебела. На всеки тридесет метра имаше малка кула с тесни отвори за наблюдение. Върху стената: патрулираха часовите от охраната. Ани не разбираше защо им е тази крепост и тези военни, след като цялата планета принадлежеше на Императора. Това явно бяха исторически останки. Някога е имало повече държави на Сатариус и войни между тях. Сега тези стени пазеха сърцето на Империята от бунтове сред населението.
Крепостта имаше още един вход, разположен срещу главния. Той служеше главно за стопански нужди. В основата на голямата кула имаше трети малък вход. Той се използваше само от Императора и първите му съветници.
От работилниците се вдигаше доста шум, но Ани добре помнеше съвета на лакея. Сигурно щеше да има възможност да се запознае с майката на Урзу и да помоли за разрешение да ги разгледа.
Стигна до голямата кула, вградена в крепостната стена. Дори на нея тя навяваше страх. Сигурно й се предаваха страховете на съветника. Беше поне осемнадесет метра в диаметър и имаше девет етажа. Завършваше с подвижен купол. Това беше обсерваторията на Императора. Там той не допускаше никого, освен един прислужник, който никога не напускаше горните етажи на кулата.
На деветия етаж се намираше лабораторията и работилницата му. В тях той изобретяваше машините и изработваше детайли за производство на енергия за агаторите, печките и лампите. Или, както казваха тук, се занимаваше с магията си. По-надолу се намираха жилищните му помещения, а под тях голямата заседателна зала.
Първите етажи бяха заети от работните помещения на съветниците и държавните служители. На четвъртия етаж, на височината на крепостната стена, имаше голяма приемна. Етажите бяха свързани със стълби. Имаше специален асансьор, който стигаше от дълбокото подземие до обсерваторията. Намираше се в средата на кулата и се ползваше само от Императора.