— Не, когато не караш агатора, той не се променя. Само след като се включи, започва да харчи от енергията му. Слагат и някакво друго вещество в контейнера, в който се вкарва горивото. То не се сменя. Ще помоля майка ми да ти покаже как се сглобяват агаторите.
Ани се зарадва на това предложение. Това момче като че ли отгатваше всичките й желания.
— Когато натисна с лявата ръка десния бутон отпред — продължи да обяснява той, — то се активира и започва да лети. Когато искам да спра, натискам с дясната ръка левия бутон. В този модел освен бутоните има и ръчка. Хващащ съответната ръчка и я дърпаш към себе си за вдигане, напред за слизане, навън за увеличаване на скоростта и навътре за намаляване. За да тръгнеш наляво, с палеца на лявата ръка натискаш втория бутон. Същото е за дясната ръка за движението надясно. Напред се кара, като движиш и двете ръчки напред. При връщане в изходно положение машината застава неподвижно. Както виждаш, не е толкова лесно. Искаш ли да опиташ?
Урзу се премести отзад и Ани се нагласи отпред. Мушна двете си ръде в широките отвори за управление и опипа с пръсти бутоните. Тихичко си повтаряше указанията на Урзу. — Това е горният бутон, това е долният бутон за направление…
Той я слушаше внимателно и тя веднъж сбърка нарочно, за да не прави впечатление на прекалено надарена ученичка.
След като се ориентира, Ани хвана здраво ръчките и натисна десния бутон. Агаторът се повдигна на половин метър от земята. Даде едновременно напред и нагоре, като леко накланяше дръжките навън. Потегли. Чу как Урзу извика — Браво! — и опита при ниска скорост завоите наляво и надясно. Дотук тя караше прекалено добре за начинаещ и затова даде едновременно силно напред и с другата ръка натисна за наляво.
Агаторът се завъртя на място с луда скорост. Урзу нещо извика, но не можа да се притече на помощ поради центробежната сила, която го натисна към външната сте-на: Ани реши да подсили още малко ефекта и вдигна рязко нагоре, като спря лявото движение. Агаторът подскочи на седем метра и достигна пределната височина. След това спусна машината плавно на земята. Обърна се да види как Урзу преживя тази атака.
Изглеждаше смъртно уплашен. Стана й толкова смешно че избухна в силен смях:
— Прав беше, не е толкова лесна работа. Но ми хареса.
— За малко да ме убиеш! — възбудено се караше Урзу, докато я прогони отзад и седна пак пред нея. — Ако майка ми беше видяла колко си несръчна, направо щеше да те изгони от двореца.
— А баща ти какво щеше да направи? — малко предизвикателно попита Ани.
Той я погледна със злобен поглед:
— Само заради този въпрос щеше да те убие!
Още не се беше успокоил напълно и опита с треперещи ръце да подкара агатора. Машината подскочи нагоре-надолу и той ядосан кацна пак на земята. Все пак беше разумен, отбеляза Ани. Знаеше, че преди да продължи, първо трябваше да се успокои.
Тя реши да се извини: — От многото възможни движения се обърках. Ако ми позволиш, следващия път ще внимавам повече.
Обгърна го отзад и го стисна здраво в обятията си. Той веднага се успокои. Отново Ани видя, че с майчино отношение щеше да постигне най-много.
Урзу включи агатора и те тръгнаха покрай градската стена. Ани разглеждаше околността. Градът беше разположен в широка долина и заобиколен от плодородна земя, която се обработваше от жителите на намиращи се наблизо села. По полето имаше доста хора, които събираха реколтата. Навсякъде се носеше миризмата на узрелите папани. В далечината се виждаше планината, където бяха оставили космическия си кораб. Ани се бе замечтала за Боар, когато Урзу отново й предложи да покара малко. Изглежда беше забравил за случилото се.
Тя веднага се съгласи. Седна отпред и с бавни движения изпробва всички възможности на агатора. Беше сигурна, че сега Урзу вече нямаше да обърне внимание на това, колко добре караше тя всъщност.
Тогава й хрумна нещо. Отдалечи се от градската стена и с висока скорост откара агатора към планината. Урзу само извика: — Къде си се запътила! — Но тя не му обърна внимание. Когато се отдалечи достатъчно от стената извика мислено Боар.
„Не прекалявай, Ани! — чу тя радостно отговора му в главата си — Опасно е това, което правиш. Оправяш се добре без мен и нямаш нужда от моите съвети. Сега се върни. Аз искам да те видя тук, чак когато донесеш Камъка.“
Ани се почувства като полята със студена вода. Беше очаквала по-радостно посрещане. Заболя я. Едвам потискайки надигащите се сълзи, тя рязко обърна агатора и се върна до градската стена. Спря и си смени мястото с Урзу. Той я погледна учуден, но си помисли, че тя се обиди от неговата забележка. Обясни, че няма нищо, само дето имало много бунтовници наоколо и е по-добре да не се отдалечават толкова от града. Преминаха през същата порта, През която Ани беше влязла преди три дни и се отправиха направо към замъка.