Разбираше възмущението й. Дори и той не знаеше какъв е истинският смисъл на тяхната одисея. Но той умееше да се довери на съдбата си, да не роптае срещу нея. Ани не знаеше достатъчно за космическите взаимодействия, виждаше само своя малък свят на тежък физически живот.
Тя се справяше отлично и Боар щеше да бъде горд заради успехите й, ако това не означаваше самодоволство от неговата страна.
Той не беше в състояние да разграничи ясно себе си от нея. Това, което Ани наричаше любов, за него беше копнеж към себе си. Ако те не бяха двойка Делени, не би му било трудно да изрази своята любов към нея. Но те идваха от един свят, в който думата „любов“ губеше всякакъв смисъл.
И въпреки това, той все повече усещаше разликата помежду им. Всеки от тях вървеше по своя собствен път и изграждаше собствената си личност. Щяха да се отдалечат един от Друг, докато някой ден отново се слееха в едно.
Приемайки нежните послания на Ани, той пое тяхната енергия в себе си.
Грохотът на пресата ехтеше из работилницата. Стояха в едно голямо хале и Ани се напрягаше да чуе обясненията на техноложката. Още рано сутринта Урзу влетя в стаята й и донесе радостната вест, че е говорил с майка си и тя им е разрешила да видят как се сглобяват агаторите.
В този цех се изработваха ламаринените детайли за каросерията и здравата носеща конструкция. Ани не откри никакви отвори в долната част на агатора. Нямаше дюзи за изтласкване на газове, апаратът се държеше над земята от някаква друга сила. Това обясняваше защо работеха така безшумно. Но каква можеше да бъде тази подемна сила, тя нямаше представа. Трудно й беше да приеме, че тази изостанала цивилизация владееше техника на много по-висше ниво от земната.
На Ани й направиха впечатление малките вдлъбнатини по ръба на корпуса и попита за тяхното предназначение.
— Те водят до завихряне на въздуха и придават стабилност на агатора — обясни възрастната жена.
Поиска да й обяснят и действието на странната система за поддържане на агатора в хоризонтално положение, независимо от натоварването на машината. Имаше мек мехур под седалките с някаква тежка течност, която се разпределяше така, че където и да сядат пасажерите или да оставят багажа си общата тежест на единица площ оставаше еднаква. За всеки модел имаше пределно допустимо натоварване.
Под седалките имаше свободно място, в другия цех щяха да поставят там механизма. Свръзките за управлението висяха несвързани там и на мястото на резервоара също липсваха детайли. Всичко, което беше наистина важно, нямаше да успее да разбере тук. Ани се страхуваше, че могат и да не й позволят да види другия цех. Но когато минаха и последния отдел, където боядисваха машините, Урзу я попита дали желае да види и останалото.
Другият цех се намираше малко по-нататък. Докато вървяха по широката улица, Ани попита колко машини произвеждат на година.
— Мисля, че пет или шест, зависи колко са се развалили или са били унищожени — обясни Урзу. — Рядко някой забогатява достатъчно, за да му позволят да притежава агатор.
— Но агаторът може да се използва за много неща! — възмути се тя. — С него могат да се превозват материали и хора до трудно достъпни места.
— Да, така е. Тук има много хора, които упрекват баща ми, че не позволява по-голямо производство — отговори Урзу. — Аз бих разширил производството им, но той си има свои съображения.
— Какви могат да бъдат тези съображения, когато ползата е очевидна — възкликна Ани.
— Попитах го, но той отклони въпроса ми. Каза, че няма да то разбера. — Сянка мина по лицето на Урзу. — Не знам дали ме смята за глупав или не ми се доверява, но всеки път, когато питам за нещо наистина важно, той ми отговаря така.
Ани усети болката му и го съжали. Това беше син, който обожаваше баща си, но нито го разбираше, нито се чувстваше разбран от него.
Изпита желание да се скара на Императора, че пренебрегва бащиния си дълг и се засмя на тази си мисъл.
Урзу я погледна учуден. Тя трябваше да обясни странната си реакция на неговите оплаквания. Каза истината: — Тъкмо си помислих да се скарам на баща ти. Сега той се засмя. Прегърна я весело и я завъртя. — Знаеш ли какво ми харесва най-много в теб — попита Урзу, все още смеейки се, — че ти нямаш кой знае какъв респект от големия Император. Всички хора треперят, само като чуят титлата му. Трябва да идваш от много затънтен край, за да не си чула за всичките магии, които той прави на хората и животните. Никой не може да се сравнява с него! Това е наследствена черта в семейството ни. Проявява се през едно поколение. За съжаление аз попаднах между редовете.