Той пак потъна в мрачно настроение. Сърцето на Ани се пълнеше със съчувствие. Тя го погали леко и го хвана за ръка. Урзу й отправи пълен с обич поглед и Ани отмести очи от срам. Горкото момче! И тя не беше по-добра от баща му, само си играеше с неговите чувства в името на собствените си цели. Отново проклинаше задачата си. Бяха стигнали второто хале и влязоха вътре.
Този цех беше много по-малък. Вътре имаше само един агатор и няколко полуготови печки. Едра жена ги спря още на вратата и каза, че тук Ани нямала право да влезе. Урзу обясни, че имат позволение от майка му. Жената се зачуди дали да му повярва, когато от дъното на цеха се чу мощен женски глас:
— Всичко е наред, Зани, пусни ги!
Ани погледна и видя жена на средна възраст, със стройно тяло и буйна кестенява коса. Облечена във фини кожени панталони, с дълга туника, цялата обсипана с лъскави перлички, тя се различаваше съществено от другите жени в цеха. Отправи се към тях с много изправена царствена походка.
— Майка ми — обясни Урзу тихо, с чувство на гордост. Когато наближи, Ани различи твърдия и малко надменен израз на нейното лице. Дълбоки бръчки издаваха сериозните грижи на тази жена. Животът й до Императора сигурно не беше лек.
Ани се поклони леко, както беше прието при среща с по-високопоставени лица. Урзу я представи на майка си. Тя я премери с внимателен поглед от глава до пети. Остана явно доволна от външния вид на Ани и попита какво по-точно я интересува.
— Искам да разбера как ригозите повдигат тази машина във въздуха — отговори Ани.
Майката на Урзу повдигна учудено вежди. Хвърли й проницателен поглед и се обърна към агатора. Накара една от работничките да го отвори и да извади седалките.
На мястото на оставената в другия цех празна част имаше кръгъл диск от лъскав метал с три странно завъртени спираловидни отвора. Те бяха свързани с широка прозрачна тръба, цялата усукана по непонятен начин. Тръбата влизаше в цилиндрична бака, пълна с черен прах. Баката имаше два отвора: в центъра се поставяше горивото, а отстрани малък кристал потъваше в специална вдлъбнатина. Кристалчето беше свързано със стартера и управлението. Ани попита дали може да го види как работи. След известно колебание господарката натисна копчето за старт. Кристалчето потъна в отвора и започна да свети със силна оранжева светлина. В резултат на това ставаше нещо с черната смес в баката и с горивото. Ригозите почервеняха, а сместа се задвижи. С голямо учудване Ани видя как прахът се превърна в течност и се спусна по тръбата. Там тя се завихри по невероятен начин. Агаторът се издигна на половин метър.
Наблюдавайки напрегнатия интерес на Ани, майката на Урзу задвижи ръчките леко напред и настрани. Кристалчето се завърташе и течността променяше направлението на движението си. Агаторът се клатушкаше, следвайки движенията на ръчката. Механизмът беше изключително прост, но физическите закони, които задвижиха тук сместа и начина, по който това движение се предаваше на агатора, останаха напълно неразбираеми за Ани. Тя постави ръката си под отворите от долната страна на диска и усети леко дърпане в тях. Имаше някакво невидимо излъчване.
Изключиха машината, кристалът излезе от баката, престана да свети и черната смес веднага се отдръпна обратно, после се превърна пак в прах. Агаторът се спусна на пода.
Ани се замисли какъв точно въпрос да зададе. Толкова много неща не и бяха ясни, че не знаеше от какво да започне. Другите я гледаха с напрегнато очакване. Реши да попита за нещо просто:
— Какъв е материалът в баката и откъде е кристалът?
— Черният прах идва от дъното на едно езеро, намиращо се в провинция Кутуро. Той се промива няколко пъти и се пресова. Що се отнася до кристала, той е от лабораторията на Императора. Не знаем нито от какъв материал е, нито как го създава. Получаваме го готов, — обясни господарката.
Въпреки че вече знаеше, че няма да получи никакъв ясен отговор на следващия си въпрос, Ани все пак го зададе:
— А какви са лъчите, които усетих под тези странни отвори?
— Лъчи ли? Това, което усещаш там, е силата, породена от взаимодействието на тези три различни вещества — отговори Урзу. — Тази сила отслабва земното притегляне под агатора и така му позволява да се издигне във въздуха.
Урзу демонстрираше гордо познанията си и Ани видя, че дори майка му се изненада. Но Ани регистрираше това само на ръба на съзнанието си, по-важното беше, че тази машина явно работеше с антигравитация. „Господи — помисли си тя, — какво ли щяха да дадат на Земята за това изобретение!“