Нямаше какво още да види тук. Щеше да разбере повече, като разпиташе Урзу насаме за тези неща. Тя благодари за възможността да види агатор отвътре и те напуснаха цеха.
Обърна се към Урзу с молба:
— Разкажи ми още нещо за тази сила, която повдига агатора.
Но той не можа да й даде по-подробни сведения. Дори не знаеше дали си има име. Отново със смях я препрати при баща си за повече информация и с това приключи темата. Имал да решава някаква задача и я остави сама.
През целия следобед Ани се разхождаше из града. Вече не се притесняваше да влиза в малките магазинчета и Дюкянчета. Продаваха майсторски изработени занаятчийски изделия и Ани си хареса една бяла платнена блуза. Даде цяло състояние за нея. Беше поканена на вечеря с майката на Урзу и имаше нужда от нещо по-прилично.
Навсякъде в града беше чисто и спретнато. Никъде не видя просяци или сатариани в дрипи. Поддържаха нисък, но достатъчен жизнен стандарт.
Рядко се срещаха по-богато облечени хора. Знаеше от съветника, че такива има, но те избягваха да демонстрират по-големите си възможности. Императорът не търпеше някой да му прави конкуренция в лукса. Въпреки че съкровищниците му бяха пълни с всякакви ценни неща, той не обичаше да ги показва. Жена му беше достатъчно умна и следваше неговия пример. Само синът му се хвалеше с хубавите неща, които притежаваше.
Ани се замисли какво ли щеше да стане, ако тази диктатура се смени с така хвалените свободни демокрации на западните цивилизации на Земята. Сигурно щеше да настъпи пълен хаос за доста време напред. После напредъкът щеше да дойде много бързо, но дали нямаше да стане както на Земята, където развитието на хората изоставаше от развитието на техниката? Чувстваше, че я обхваща симпатия към все още непознатия й Сатара. Усети нарастващо нетърпение да се запознае с него, въпреки безспорния риск, който криеше такава среща.
Сети се изведнъж за Боар и за това, че той чуваше всяка нейна мисъл. Стана й забавно от представата, че може би той се ужасяваше от тези нейни намерения. Беше готова да помоли за аудиенцията при Императора, само и само, за да подразни Боар. Още не му беше простила напълно вчерашното отблъскване.
Прибра се привечер и се приготви за вечеря. Облече някакъв панталон, новата риза и отрязаното елече. Завърза големия кристал в лента и го окачи на шията си, а двата малки хвана в обръч за лявата ръка. Хареса се в огледалото и зачака Урзу.
След като влезе в хола, той отново се възхити от добрия й вкус. Обеща й още по-хубави шлифовани кристали за накити и тръгнаха към покоите на майка му.
Оказа се, че те се намираха-точно над нейния апартамент. Обстановката беше подобна, но мебелите бяха по-красиви. Различни дребни произведения на изкуството допълваха интериора.
На дивана зад приготвената маса седеше господарката на замъка в тъмносиня рокля от плат. Ани трябваше да ревизира мнението си, че тук признават само кожата за облекло. На Сатариус нямаше много растения, от които можеха да се добият влакна и роклята й сигурно беше доста скъпа.
Вечерята протече спокойно в сравнение с тази преди два дни. Майката на Урзу я разпитваше за семейството й и Ани трябваше да измисля разни историйки. За щастие това не интересуваше особено господарката и те бързо преминаха към днешното посещение в производствените халета. Ани още веднъж благодари за това, че й бяха позволили да види агаторите и попита за другите производства в крепостта.
Зарадвана от нейния интерес, майката на Урзу й разказа подробно за проблемите, които имаше да решава. Ани слушаше внимателно. Съветникът се беше занимавал само с политическото управление на провинциите и тя нямаше спомени за икономиката на планетата. Питаше за отглеждането на реколтата и животновъдството.
Урзу скучаеше през цялото това време. Това бяха женски работи и те не го вълнуваха. Чакаше с нетърпение да свърши вечерята и да отиде на среща с приятелите си.
Когато жените най-после приключиха, той покани Ани да му прави компания и тя нямаше как да откаже. Вечерта досущ приличаше на завчерашната и завърши по същия начин. Само, че Ани вече не преживяваше нещата така силно. Изглежда започваше да свиква със странните навици на Урзу.
Този път тя беше дъвкала от билката само две листенца и се събуди рано без главоболие. Урзу щеше да стане късно и Ани чакаше да настъпи времето за срещата с Ри-нес, един от приятелите на Урзу.
Беше й интересно какво ли щеше да й поиска. Предната вечер Ринес беше издебнал кратко отсъствие на Урзу, за да се обърне към нея с молба за тайна среща. В първия момент тя реши да откаже, но й се стори, че тук става дума за нещо друго, а не за обикновено рандеву. Той изглеждаше доста притеснен от молбата си. Забеляза, че Ринес въобще не взе от билката. Явно искаше да остане с ясна мисъл. Уговориха се за следващия ден рано сутринта.