Имаше време дотогава и Ани реши да се заеме с нещо, което искаше да направи отдавна. Остави всички спомени на съветника да се появяват в хронологична последователност. Картините минаваха с бясна скорост през нейния мозък. Спираше ги от време на време, за да се концентрира върху някои подробности:
Произхождаше от семейство на търговци. Едно скучно детство като много надарен ученик. Удовлетворението от отличния завършек на учението и предложение да работи в областната управа на голяма провинция. Проблемите с природните бедствия — земетресения, наводнения, урагани. Последвал глад и налагане на строг хранителен режим. Възстановяване ла пътищата и награда за отлично справяне с работата. Повишението, преместването в Главния град. Жената на живота му и трите им деца. Следващото повишение и работата в канцеларията па крепостта. Първото встъпване в кулата. Императорът. Ядовете с въстаниците в три от провинциите. Успешното потушаване. Издигането като помощник на първия съветник. Разговорите с Императора. Встъпване в длъжност Първи съветник. Мъчителната работа под погледа на Императора. Тайните заговори с другите съветници. Сънят. Откриването на Камъка. Бягството по тунела към града. Стражата на портата и залавянето. Смехът на Императора. Погледът му и краят…
Главата й се замая. Не беше наясно колко от това тя запомни вече със собственото си съзнание. Имаше някои много интересни сведения за управлението на царството, за чувствата на тези хора към близките си, за местонахождението на кутията с Камъка на мъдростта й на пътя за бягство, които тя не трябваше да избере. Но като че ли най-интересното беше начинът, по който Императорът го беше умъртвил. За съжаление, тя не можа да разбере какво точно правеше той с него. Споменът беше скрит от огромния страх, изпитван от съветника.
Стана време да излезе за „тайната“ среща. Настоя пред Ринес за такова място, където всички да могат да ги видят. Ако проведяха срещата много скрито, биха могли да плъзнат всякакви слухове. А така Ани щеше да намери при нужда някакво приемливо обяснение.
Той чакаше на една купчинка едри декоративни камъни, закрити откъм двореца от плътни високи храсти. Ани седна срещу него и зачака нетърпеливо да разбере за какво става дума. Ринес мачкаше листо в ръцете си от вълнение и мълчеше. В нея вече се надигаше досадата, когато той най-накрая проговори:
— Искам да те помоля за нещо, но не те познавам достатъчно добре и рискувам живота си, ако ме издадеш на Урзу — обясни той странното си поведение. Отново замълча за малко. Не му беше лесно да изплюе камъчето и Ани чакаше с напрегнат интерес. Странното въведение подкрепяше първоначалното й подозрение, че тук става дума за нещо важно.
— Аз принадлежа към една от групите за съпротива, целта на която е да свали Императора от власт и да коронясаме Урзу още сега — измърмори той и изчака да види как Ани ще реагира на думите му.
Тя веднага съжали, че се беше съгласила на тази среща. Само това й липсваше! Нямаше никакво намерение да се забърква в тукашните интриги за власт. Едва ли щеше да има полза от такова сътрудничество. Но нямаше какво да прави. Ако сега откажеше, тя щеше да представлява голяма опасност за тях и те сигурно щяха да търсят начин да я премахнат. Ани нямаше нужда от врагове. Но кой знае какво искаха от нея? Това можеше сериозно да застраши мисията й. За всеки случай тя реши да се държи предпазливо и да печели време.
— Разбирам желанието ви да се преборите с Императора, но не виждам какво мога да помогна аз. Ти по-добре от мен познаваш Урзу и замъка. Аз съм тук от три дни и не познавам никого.
— Така е. Но на теб ти показаха производството на агаторите, а аз съм от десет години приятел на Урзу и досега не са ме допускали до цеховете, — продължи Ринес, облекчен, че тя поне подкрепяше идеята за ликвидирането на Императора. Никак нямаше да му е лесно да я погуби, каквито бяха инструкциите му в случай, че тя не се съгласеше да им помогне. Носеше шип от обагреното цвете в себе си. Достатъчно беше едно убождане и тя щеше да умре след две минути. Ани беше много хубаво момиче и той не желаеше смъртта й.
Още като я видя за пръв път, той разбра какъв безценен помощник можеше да бъде тя за идеята им. Веднага докладва за нея на групата. Другите не бяха толкова въодушевени. Искаха първо да разберат от къде е и какво представлява. Лекотата, с която тя влезе в замъка, им се видя съмнителна. Дали тя не бе поредната клопка на Императора? Щеше да е съвсем в негов стил да им подхвърли шпионин по този начин.