Завиждаше на другото си Аз затова, че то не знаеше нищо за своята същност и живееше като най-обикновен човек. Но се укоряваше за тази завист, знаейки, че условията на един физически живот са много по-трудни от тези, в които той съществуваше. Някога, когато изпълнеше задачата си, те отново щяха да се слеят и от деня на съществуването си в това състояние Боар мечтаеше само за този миг.
Отново прехвърли вниманието си върху нежната музика на сферитите и се отпусна, докато не усети как всяка частица на тялото му се носи по вълните на Вселената като част от всеобщата мелодия.
Изведнъж пред него изникна ослепително ярка точка и се разрасна до млечно-бяла сфера. Кадор му идваше на гости. Самият той, един от Делените, беше приятел на Боар и му помагаше, да се справи по-добре с това състояние. Неговото второ Аз беше диабо5, астрално същество от по-долното ниво. И Кадор понасяше разделението доста по-леко от Боар.
Млечният облак се сви и прие формата на теор. Боар остана изненадан от загрижения вид на приятеля си.
— Пак се отдаваш на чувствата си, — упрекваше го Кадор, хвърляйки разсеян поглед върху обстановката, — но сега вече ти предстои истинска работа. Случи се нещо непредвидено и доста неприятно.
Кадор замълча и Боар наостри всичките си сетива, за да разбере какво се бе случило.
— Този неудачник Веова, — продължи Кадор, — който командва ангарите, пак уплете конците. Знаеш, че те отдавна умуват как да си върнат Камъка на мъдростта, който им бе отмъкнат от Сатара. Някому хрумнала забележителната идея да се използва човек от подвластната им Земя за тази цел. Веова успя да изчисли за първи път без грешка какъв именно индивид им трябва за тази работа. Истинско постижение за стария глупак! Тъпоумието върви както винаги заедно с трудолюбието и така те преровиха цялата Земя в търсене на подходящ екземпляр.
Боар слушаше с удоволствие грубата реч на Кадор. Непочтителността беше новото му увлечение и дори в този явно важен момент, той не забрави да се упражнява в нея.
— Само един по-висш дух от тях е в състояние да свърши тази работа и те намериха точно такъв — продължи Кадор. — Отгатни, кой е той!
Вълна от чувства заля Боар като експлодирала Вселена. В един миг той изживя и миналото, и бъдещото. Моментално разбра, какво му предстои, и радостта и мъката се сляха в едно.
Кадор го гледаше със смес от възхищение и умиление, жалост и завист. Знаеше колко трудно щеше да бъде за Боар, да се справи с предстоящото изпитание, но би дал всичко на света за да е на негово място и да се доближи поне малко до второто си Аз. Делените не можеха да избегнат мощното привличане един към друг и докато бяха в това състояние, те носеха болката от този неестествен вид на съществуване в себе си. Боар беше в особено тежко положение. За да може да съществува другото му Аз в тежките условия на един физически свят, на него се бе паднала по-голямата част от издръжливостта, търпението, твърдостта и чувството за самосъхранение и Боар страдаше от тяхната липса. Беше прекалено нежен и раним дори за един теор. Добре поне, че второто му Аз беше жена и той запази голяма част от мъжките качества.
Идвайки бързо на себе си Боар попита: — Веова разбра ли коя е тя?
— Не, естествено. Преди да се разделим, ние добре се грижим за това, съществата от долните нива да не разбират с кого си имат работа. Ако е достатъчно умен, сега ще разбере. Не можем да рискуваме живота й да свърши преди определеното време и тя трябва да успее.
Кадор започна да разказва подробностите:
— Старият глупак разбра, че тя няма да успее сама, но дотук му свършиха възможностите. Започна да дири подходящ партньор сред физическите раси и естествено не го намери. Разбра само, че тя трябва да си го избира сама. Събрали са девет чудовища в централата си и скоро ще започне големия търг.
— Тръгвам!
— Почакай малко — задържа го Кадор. — Знам, че ти добре разбираш, в каква абсурдна ситуация ви вкарва този безумец. Можете да успеете само заедно, но трябва да се доближиш много до второто си Аз, а това е доста опасно.
Кадор знаеше силата на приятеля си, но въпреки това се страхуваше за него. Рядко се бяха случвали срещи между двама Делени от една двойка и те винаги създаваха проблеми. Те не можеха да избегнат привличането един към друг, то беше природен закон. Винаги съществуваше опасността да се слеят, преди да са изпълнили задачата си, а това беше равносилно на катастрофа. В такъв случай всичко трябваше да се построи от начало. Когато бяха принудени да живеят в една общност и не знаеха за връзката, която съществуваше между тях, те често несъзнателно се проникваха с омраза вместо с обич един към друг, за да се предпазват от тази опасност.