Но Ринес не вярваше в това. Засега не забелязваше никаква връзка между нея и Императора. Освен това времето ги притискаше. Трябваше да си осигурят един работещ агатор на всяка цена. Всичките им опити досега се бяха провалили. Когато докладваха на Императора за откраднат агатор, той просто правеше някаква магия и точно този агатор се разваляше. Каквото и да опитваха, не можеха повече да го стартират. Не разбираха какво става с машините. Опитаха да се доберат до някои от работниците в цеха, но и те нищо не знаеха. Ринес се надяваше, че Ани може да е разбрала нещо за действието на тези машини. Разказа й какво искали да знаят.
Ани помисли. После попита:
— Ако правилно съм те разбрала, разполагате с няколко агатора, а те не работят. И не знаете защо. Видях вчера как работи един агатор, но това може да се окаже недостатъчно.
Беше й интересно да узнае, че Сатара осъществяваше пълен контрол върху агаторите. Сигурно кодираше всеки по отделно, за да има достъп до точно определена машина. Тъй като единственото нещо, с което Императорът лично участва при построяването на агатора беше онзи малък кристал, най-вероятно той беше ключът към загадката.
— Ти виждал ли си как изглежда агатор отвътре? — попита тя Ринес.
— Не, не съм.
— Там има един малък кристал свързан с копчето за стартиране на агатора. Той влиза и излиза в една бака пълна с черен прах. Донеси ми един такъв кристал от развален агатор и ще видя дали мога да ви помогна.
Искаше тази компрометираща среща да свърши по-скоро. Едва ли някой ги подслушваше, но рискът беще голям. Нищо чудно Императорът да знаеше за Ринес и тя трудно щеше да се измъкне с обяснения.
Каза му, че бърза да се върне в двореца, за да я завари Урзу там, когато се събуди, и си тръгна.
Беше се прибрала от петнадесетина минути, когато вратата се отвори с трясък и Урзу влетя в стаята. Със светнали от радост очи той й подаде малка кутийка, досущ като тази от ония ден. Ани му се усмихна и я отвори. Бяха два напълно еднакви, огромни розови кристала. Би трябвало да струват цяло състояние. За момент Ани съжали, че не можеше да ги вземе със себе си на Земята. Толкова бяха красиви! Благодари му и попита:
— Няма ли да те бие баща ти, ако разбере как ограбваш неговите съкровища?
Урзу се нацупи:
— Това не са неговите скъпоценности, а моите! Той не се интересува от шлифовани скъпоценни камъни. Държи разни грозни нечисти кристали в естествения им вид, калта от всякакви езера, черна и бяла земя, кости и рога от животни и кой знае още какви гадости — Урзу се възмущаваше истински. — Ползва ги, когато прави магиите си, и не дава на никого да се докосва до тях. Има например един най-обикновен камък, заради който уби преди няколко години най-добрия си съветник.
Съзнанието на Ани светкавично се проясни и тя реши да не изпуска момента:
— Заради обикновен камък казваш? — Тя се направи на наивно учудена.
— Сигурно е много красив!
— Хич не е! След този случай бях любопитен и се вмъкнах в съкровищницата му. Като го погледнах, просто не можах да повярвам, че съветникът може да посегне на такова нещо.
— Взе ли го в ръка? — попита Ани развълнувана.
— Не, оставих го в кутията и огледах другите неща наоколо. Нищо не ми хареса и си тръгнах.
— Трябва да има нещо тук! Не мога да повярвам, че един съветник е готов да умре за един никакъв камък, — измърмори Ани.
Отново се движеше по ръба на бръснача. Боар беше прав, рискуваше прекалено много. Щеше ли Урзу да обърне внимание на повишения й интерес към този камък?
— Ще ти го покажа някога за да ми повярваш — смееше се той.
Сърцето на Ани направо подскочи от радост. Беше постигнала повече, отколкото се надяваше. Отново се потвърди старата максима, че рискът е благородно дело. Щеше да напомни на Урзу за това обещание някой ден.
Урзу махна с ръка, като че ли прогонваше досадна муха, и каза:
— Сега имам други грижи. Баща ми всеки втори ден ми дава по една задача за решаване, а този път аз нищо не можах да измисля.
— Каква задача? — полюбопитства Ани.
— Иска да се науча да управлявам сам царството и измисля всякакви сложни ситуации. Трябва да намирам най-доброто решение. Каквото и да измисля, той никога не е доволен. Не съм мислел достатъчно комплексно. Нали ще имам съветници, а и има още много време, докато се наложи аз да управлявам. Но баща ми е непреклонен. Измъчва ме с тези задачи! — Урзу беше явно загрижен и Ани предложи помощта си. Той я погледна изненадан.