— Наистина ли те интересува това? Майка ми е останала много доволна от теб и за първи път иска да задържа момиче до себе си. Ако ми помагаш и при решаването на задачите, ти просто не би имала цена! — засмя се Урзу някак облекчен. Очевидно нямаше нищо против това, да обсъжда проблемите си с някого и започна да й обяснява за какво става дума.
Задачата беше следната: в една провинция имало голямо наводнение от придошла река. Реката всяка година излизала от коритото си, но този път опустошенията били особено големи. Управителят събрал средства за издигане на бент покрай реката срещу честите наводнения. Но сега въпросът бил, дали да ги даде за строежа или за изхранването на гладуващото население до следващата реколта. Парите щели да стигнат само за едно от двете неща. Какво би трябвало да направи управителят?
Урзу нервно кършеше ръце. На Ани задачата се видя проста, но той явно не знаеше какво да прави.
— Аз бих дал парите за храна на тези нещастници — започна да обяснява Урзу. — Ако ги оставя гладни, те биха могли да се оплачат от мен и да ме свалят от поста. Но много добре разбирам, че това решение няма да се хареса на баща ми. Прекалено просто е.
— Има друга възможност — успокояваше го Ани, — би могъл да построиш бента и да изхраниш криво-ляво населението.
— Това не е възможно! Нали парите стигат само за едното — възрази Урзу.
Ани се усмихна и започна да обяснява:
— Ако използваш всички здрави жени от засегнатата област за строежа на бента, те биха спечелили достатъчно пари за изхранването на семействата си. Така с едни и същи средства решаваш и двата проблема.
Урзу застина и я погледна смаян. После скочи радостен от дивана и нададе вик:
— Това е! Знаех, че трябва да има и друго решение. Той се нахвърли върху нея, прегърна я и я целуна.
— Ти си много умна — ще те задържа като мой съветник — каза той ухилен. Скочи на крака и изтича щастлив от стаята.
Ани не беше толкова възторжена. Нещо й подсказваше, че радостта му щеше да трае кратко.
Вечерта Урзу се върна омърлушен. Както Ани очакваше, бяха му окастрили крилете на радостта. Бил при баща си и му предал решението на задачата. В първия момент Императорът се бил зарадвал и го похвалил. Но после се бил замислил и Урзу вече бил сигурен, че се е досетил за чуждата помощ. Но нищо не го попитал, само му дал нова задача и го подканил да помисли добре над нея.
Притеснението на Ани растеше, докато Урзу разказваше за тази среща. Дали Императорът се беше досетил за помощта й? А може би просто беше прочел мислите на сина си. Но задачата беше проста и не бяха нужни необикновени способности за решаването й.
Урзу предложи да се поразходят с агатора докато залязва Малкото слънце и тя с удоволствие се съгласи. Времето беше хубаво и те потеглиха направо към градската стена, този път на север. Урзу караше бързо и нервно. Мрачното му настроение сигурно беше свързано с новата му задача. Но засега той явно не желаеше да говори за нея и Ани реши да не любопитства.
Даде й да покара агатора, а сам седеше вглъбен в себе си на задната седалка. Ани използва момента, че той не й обръща внимание и опита различни сложни номера с агатора. Заради късния час наоколо нямаше никой и в нея отново се надигна почти непреодолимото желание да влезе в периметъра на общуване е Боар. Трябваше да събере цялата си воля, за да не тръгне към планините. Спомените за последната среща с Боар направо я смазваха и тя изпадна в същото мрачно настроение като Урзу. Искаше да избяга по-далеч от това изкушение.
— Вече е късно, трябва да се връщаме — напомни тя на Урзу.
Прибраха се вече по тъмно. Ани за малко да измръзне в отворения агатор, каран от Урзу по възможно най-бесния начин.
— Ще ме разболееш така — оплака се тя. Но в отговор получи само едно неясно пожелание за лека нощ. Урзу бързо се отдалечи с приведен от тежки грижи гръб. Новата задача направо го съсипваше, но той държеше да се справи сам с нея и Ани се проникна с известно уважение към това момче. Реши да не се отдава на спекулации относно задачата, а да чака до сутринта. Сигурна беше, че Урзу пак ще опре до нейните съвети.
Седна пред камината и се замисли за днешните събития. Урзу нищо не я попита за срещата й с Ринес. Или не беше разбрал още, или беше зает прекалено със собствените си проблеми. Ани се чувстваше притеснена. Нямаше представа какво да прави с противниците на Императора. Опасността, да провали всичко постигнато досега, беше съвсем реална. Нямаше им никакво доверие. Не вярваше Императорът да стои зад това — тя не би трябвало да има някакво значение за него, за да я изпитва по този начин. Но тайните организации можеха да се окажат по-опасни от него. Ринес се държа доста странно днес преди да му отговори. Тя забеляза облекчението му, когато не отказа сътрудничеството. Какво ли щеше да направи в противен случай?