Ани се замисли. Този път задачата не беше елементарна. Твърде комплексно решение се изискваше по този проблем. Опита се да измъкне нещо от паметта на съветника, но на него не му бяха поставяли такива задачи. Трябваше сама да намери решението. Загледана в ниската трева в краката си тя започна да мисли на глас:
— Би било добре да дават парите си по собствено желание — започна тя разсъжденията си. — Това те биха правили само за някоя много желана стока. Коя може да бъде тази стока, Урзу?
— Не знам, може би агаторът, — отговори той.
— Не, агаторът не е подходящ. Веднъж купен, той няма да се развали дълго време. Трябва да е нещо, което бързо се употребява и от което има постоянна нужда — продължи Ани.
— Постоянна нужда има само от вода и храна, но те са необходими на всички хора, не само на богатите — възрази Урзу.
— Да, така е. Не трябва да е храна, а нещо не толкова важно, някакъв деликатес, нещо луксозно — Ани вече предчувстваше решението.
— Като билката! — Извика Урзу в изблик на прозрение. Но после добави разочарован: — Не става! Тя расте в изобилие навсякъде.
— Затова трябва да се наложи някакво ограничение за употребата й. Например закон. Така стоката вече е по-ценна — продължи Ани.
Очите на Урзу се разшириха и той се изправи развълнуван.
— Да не искаш да кажеш, че баща ми издаде закона за ограничаване на употребата на билката с тази цел?
Ани се усмихна. Оставяше Урзу сам да се досеща, доколкото успяваше да го стори. Продължи да разсъждава на глас:
— Билката е много подходяща. Хората се пристрастяват към нея. Тя е вредна за здравето в големи количества. Затова законът е много хуманен и никой не може да го оспори. — Ани чакаше следващото възражение на Урзу и той наистина се досети:
— Но когато продаваш нещо в малки количества, то не може да носи големи печалби. Билката не е много скъпа.
— Забравяш, че отпуснатото количество не е достатъчно за истинското удоволствие — подсети го Ани.
— Черният пазар! Там билката е много скъпа. Но парите отиват при контрабандистите, а не в държавната хазна. — Урзу още не загряваше напълно. Ани му остави време.
— Значи, вече нямаме богати търговци, а богати контрабандисти — нали? — Ани чакаше с нетърпение неговия отговор.
— Контрабандистите са бедни хорица. Освен нарези по лицето и ръцете те не са спечелили много — засмя се Урзу. — Стражарите обикалят непрестанно наоколо и им издирват скривалищата. Каквото намерят, го конфискуват. Складовете на крепостта са пълни с тяхната билка, а парите им пълнят хазната на ба…
Урзу замълча като ударен от гръм. След това скочи на крака и затича в кръг около дървото. Като че сякаш не му достигаше въздух. Най-накрая беше разбрал.
— Контрабандата! — Викаше той, треперейки, — баща ми разчита на контрабандата за попълване на хазната! Това не е възможно, не е възможно…
Не можеше да се успокои. Изведнъж спря и се засмя. Хвърли се до Ани на тревата и с облекчение каза:
— Не е вярно! Поддържането на стражата също струва пари. Ако нямаше контрабандисти, нямаше да има нужда и от стража.
Беше твърдо убеден, че е оневинил баща си от чудовищното подозрение. Ани обаче не го остави да си почине.
— Нима? Само заради контрабандистите ли държи стражата? Не съществува ли тя, за да пази него и семейството му от претенденти за трона? А такива винаги е имало. Контрабандистите му помагат да държи стражата си във форма, да не се размекват и да не стават мързеливи.
Урзу я погледна ужасен. Тя не знаеше, дали е от прозрението на истинските политически игри на баща му или от нейните умения да ги разкрие. Добре поне, че на Сатариус не познаваха по-страшни оръжия от боздугана, меча и копието. Иначе и търговията с тях щеше да се върти на пълни обороти.
Облаци се гонеха по небето. Скоро щеше да завали.
Вятър раздвижи клоните над главите им. Ани стана и подкани Урзу:
— Мисля, че решихме задачата. Можем да се върнем. Урзу я погледна безпомощно и тихо попита:
— Как да му кажа това? Той никога няма да повярва, че аз съм стигнал сам до този извод. Какво да правя?
— Кажи му истината, той все едно ще я разбере. И без това е време да се запознаем.
Предстоеше й най-трудната част на мисията — Императорът. Изведнъж Ани си спомни съня от миналата нощ. В него имаше покана. Имаше ли Камъкът въобще някакво значение или беше само средството, за да се състои тази среща между нея и Сатара?
След като се върнаха в двореца, Урзу побърза да се прибере в стаята си. Трябваше да се успокои напълно й да се подготви психически за трудната среща, която му предстоеше. Нямаше представа как да каже това, което бе открил с помощта на Ани, на баща си.