Прозря, колко слабо го познаваше. Гордееше се с умението му да държи здраво юздите на тази държава. Но никога не се беше замислял колко много на вид дребни решения вземаше всеки ден Императорът, за да поддържа властта си. И колко от тези решения не бяха съвсем почтени. Възхищаваше се на далновидността му, но се гнусеше от нечестните му методи. Кой знае какво още му предстои да разбере! За това ли всички толкова се бояха от баща а най-много близките му съветници? Те очевидно разбираха най-добре как Императорът управлява тази планета.
Отново се учуди на способността на Ани да разкрива действията на Императора в истинската им светлина. Но за разлика от него, тя като че ли не ги осъждаше. Беще в двореца от четири дни, а разбираше баща му по-добре от него. И как умееше да обяснява!
Урзу за пръв път намери в Ани опората, която търсеше отдавна. Още тогава, на площада, той просто не можа да я отмине. Беше като омагьосан от будните й очи.
Вече не вярваше на историята й за планината Кибу. Трябва да е получила някъде много добро образование. Вероятно баща му има пръст в тази работа. Урзу нямаше друго обяснение. На Императора би му прилягало да избере отрано подходящо момиче за сина си, да я обучава и да свърже двамата в подходящ момент.
Но това нямаше особено значение. Беше се влюбил в това момиче и вече не можеше да си представи как би живял без нея.
Тя му придаваше сигурността, от която имаше нужда. В нейно присъствие той вече не се чувстваше толкова безпомощен, както досега.
Родителите му никога не бяха имали време за него. Майка му все обикаляше крепостта и провинциите, за да урежда разни неща. А баща му въобще не излизаше от кулата си, с дни не напускаше лабораторията. И даже когато се появеше възможност да говори с него, Урзу не разбираше думите му. Императорът изказваше мислите си по странен начин, говореше като че ли винаги само на себе си. Очакваше синът му да се досеща сам какво е имал предвид, но Урзу имаше нужда от пояснения.
А Ани умееше точно това. Тя обясняваше нещата с прости думи. За него тя беше по-скоро и майка, и баща, отколкото любовница.
Събра цялата си смелост и тръгна към кулата. Баща му се разправяше с втория си съветник за нещо и Урзу зачака. Наблюдаваше го и усети завистта си. Защо нямаше нито внушителния му вид, нито мощния му глас, нито острия му ум. Чувстваше се пренебрегнат от природата и проклинаше лошата си съдба.
Императорът се обърна към него с вечната си снизходителна усмивка и сякаш го прониза с очи. Урзу страшно мразеше този поглед — като че ли сваляше обвивките ти една по една — от дрехата, минава през кожата и стига най-съкровените ти мисли. Но този път Урзу злорадстваше. Сега щеше да му хвърли обвиненията в лицето.
— Както виждам, решил си новата задача. — Императорът седна удобно на стола си. — Говори!
Урзу изведнъж осъзна, че няма вече за какво да говори, че баща му знае какво ще каже. Но нямаше смелост просто да си мълчи.
— Ти си измислил номера с билката и контрабандата! — почти извика Урзу.
Императорът се засмя на сериозния вид на сина си.
— Много се възмущаваш, сине — каза той с отсенки на топлота в гласа си. — Управлението на държавата е мръсна работа. Не си ли го разбрал вече? Не си ли по-силен, по-хитър и по-умел от другите, веднага ще се простиш с властта. Малкия човек трябва да се пази, но големия трябва да се стъпче. Ако спазваш този принцип, дълго ще управляваш.
— Това е много гнусна философия — отговори Урзу, — аз не искам да управлявам така.
— Няма да имаш друг изход.
Урзу се ядоса. Сигурен беше, че когато дойдеше неговото време, той нямаше да прилага този принцип. Ценеше приятелството и беше убеден, че може да постигне добри резултати и с по-мек режим.
Императорът го гледаше със съчувствие. След това рязко стана и се отправи към него. Непонятна паника обхвана Урзу и той едвам устоя на порива за бягство. Като зашеметен чу мощния глас на баща си:
— Утре вечер е сезонното събиране на управниците и семействата им. Искам да доведеш момичето, което ти помага.
Той излезе от стаята, без да обърне повече внимание на сина си.
Урзу бавно излезе от вцепенението си. Ани отново се оказа права. Баща му просто знаеше за нея. Кой ли го информираше за подробностите от личния му живот? Откъде знаеше, че тя му помага?
Нямаше отговори на въпросите си. Изведнъж се сети, че не беше получил нова задача и се зарадва. Можеше спокойно да събере приятелите си и да се отдаде на приятните страни на живота.
Затича се радостен по стълбите надолу, за да организира поредното парти.