След като Урзу я остави сама, Ани отново излезе от крепостта. Нямаше какво да прави в стаята си. Обиколи пазара, който вече щеше да се разтуря за днес. Голямото слънце се спускаше стремително към залез. Имаше още три часа, докато мрака и студа сковяха този град.
Силен копнеж по Боар и желание да го чуе я връхлетя. Въпреки че знаеше, че той може да възприема всичко, което тя мисли, такава едностранна връзка беше някак си нереална за нея, и нямаше никаква стойност. Но не се надяваше той да наруши мълчанието, което си бе наложил в името на тяхната безопасност. Подтискаше чувствата си, за да не го измъчва.
Някъде хлопна врата и тя се стресна. Огледа се. Потънала в мислите си, тя не бе обърнала внимание на пътя и сега се намираше в непознат квартал. Тъкмо искаше да се върне, когато някой много грубо я хвана отзад за ръцете. Обърна глава и видя две великанки.
— Тихо — изсъска една от тях, — ако викнеш, свършено е с теб!
Натиск на остър предмет в кръста й потвърждаваше сериозните им намерения. Ани се огледа за помощ, но улицата беше тиха и безлюдна. Нямаше смисъл да се съпротивлява.
Завлякоха я в някакъв двор, завързаха очите й със смърдящ кожен парцал и я бутаха напред. Влязоха в една къща и се спуснаха по стълби надолу. Това не беше просто мазе. Отнякъде духаше и Ани прецени, че се намира в подземен коридор. Стените бяха зидани с груби камъни и скоро тя усети острата миризма на канализацията.
Това можеха Да бъдат само бунтовниците. Спомни си за разговора с Ринес и си помисли, че методите им стават по-грубички. Нямаше смисъл да пита спътничките си, къде я водят. Напрягаше сетивата си, за да запомни безкрайните завои, но скоро се отказа. Имаше чувството, че я водят в кръг.
Най-накрая тази разходка свърши и жените избутаха Ани по някакви стълби нагоре. Покрай кожата се прецеди отново светлина и някой махна гадната превръзка от очите й. Ани премигна от ярката светлина на свещите. Беше в голямо помещение, напомнящо празен склад. В дъното имаше маса с няколко стола и оттам я гледаха дузина очи.
Бяха мъже и жени от всички възрасти. Позна Ринес сред тях. Когато се приближи, Ани видя отчаяната решимост на тези хора. Нямаше да се церемонят много с нея, ако тя не им вършеше работа. Подвоуми се дали да съжалява повече тях или себе си. Борбата срещу Императора беше отнела живота на много от техните съратници и те рискуваха много, показвайки се сега пред нея.
— Извинявай за неприятния начин, по който трябваше да те доведем тук, — заговори Ринес, — но сигурно разбираш, че така се налага.
Ани само кимна с глава. Гледаше право в него, без да обръща много внимание на останалите. Не искаше те да останат с впечатлението, че се мъчи да запомни лицата им.
— Другарите ми искаха да се запознаят с теб, а освен това тук ще можеш да погледнеш един развален агатор.
Ринес замълча и един белокос старец пое думата:
— Ринес е на мнение, че ти можеш да ни помогнеш. Но ние не можем да сме сигурни, дали не те е пратил Императорът за да разкрие организацията ни. Затова първо трябва да те проверим.
Ани се зачуди, какво ли доказателство за надеждност ще очакват от нея. Спомни си безброй подобни сцени от криминални и екшън-филми на Земята и се разтревожи. Нима ще искат сега от нея да убие някой приближен на Императора?
Но засега нямаше нищо подобно. Просто старецът я покани да коленичи на пода и с тържествено изражение на лице й даде един странен предмет, Ани го разгледа. Представляваше петолъчна звезда с големина на малка чинийка. Беше излят от тъмен метал и имаше знаци от едната страна и гравирана глава от другата. По короната тя се сети, че това трябва да е Императорът.
— Това е истинска Коморова звезда — гордо каза старецът.
Ани беше разбрала за съществуването на такава звезда, когато потърси в паметта на съветника информация за съдебната система на Сатариус. Знаеше, че такава звезда има във всяка провинция и че съдиите ги използват за проверка на показанията на хванатите престъпници. Сега си „припомни“ и подробности:
Имаше някакъв стар мит, че който се закълне в Коморовата звезда и не каже истината, ще бъде страшно наказан. Всички сатариани вярваха в това и никога не смееха да излъжат, когато държаха тази звезда в ръка. Говореше се, че звездата ще изгори ръката на всеки, опитал се да я излъже.
— Откъде имате това? — попита тя учудена.
— Един бивш съветник на Императора я открадна от замъка. Оттогава проверяваме всички нови хора с нея и така се пазим от шпиони. Императорът няма нужда от звездата. Той по някакъв друг начин разбира, дали някой казва истината или не. Сигурно още не е разбрал за кражбата, защото досега не я е потърсил.