На Ани тази работа й се видя съмнителна. Звездата представляваше нещо като детектор на лъжата и сигурно беше изработена от самия Сатара. Но той едва ли позволяваше други да се възползват от това изобретение без да знае. По-вероятно беше нарочно да е оставил тази звезда на бунтовниците, за да се чувстват по-сигурни. Може би в нея имаше подслушвателно устройство. След като разполагаха с агатори, вече никакво техническо постижение нямаше да учуди Ани на тази планета.
Тя не сподели мислите си с бунтовниците. Едва ли щяха да я разберат. Не беше и сигурна на коя страна на барикадата да застане. Режимът на Императора имаше всички лоши страни на една диктатура — ограничена лична свобода, пълен контрол, силови методи. Но той никога не беше карал този народ, създаден от самия него, да го обича и обожава. Нито един сатарианин нямаше да посегне на друг, за да защити Императора си, увлечен от фанатичната си привързаност. Те се подчиняваха на силата му, но бяха свободни по дух. Откакто пристигна на тази планета, Ани виждаше едно уредено и относително щастливо общество. Кой знае какво щеше да стане, ако бунтовниците успееха?
— Вземи звездата в дясната си ръка, сложи лявата отгоре и повтаряй: „Аз не съм тук по поръчка на Императора“ — подкани я старецът.
Ани направо се смая. Това ли беше всичко? Толкова наивни ли бяха тези хора, че мислеха тази клетва за достатъчна проверка за надеждност? Сигурно бяха много суеверни. Един детектор на лъжата винаги можеше да бъде излъган, а въобще не им хрумваше идеята, че някой може да работи за Императора по собствено желание. Тук не се налагаше да лъже. Тя тържествено повтори клетвата и показа дланите си. Нямаше изгаряния и всички въздъхнаха с облекчение.
Старецът си взе звездата и я скри в пазвата си. Ани стана и Ринес я заведе в съседната стая. Другите ги последваха мълчаливо. В сумрачната светлина на няколко свещи Ани видя един четириместен агатор. На външен вид не изглеждаше повреден.
— Ти искаше да видиш един агатор. Сега виж къде е повредата му — каза Ринес.
Ани се засмя.
— Аз ще погледна, но въобще не мога да ви обещая, че ще разбера какво му е. Видях агатор отвътре само за няколко минути.
Накара ги да го отворят. Извади седалките и всички протегнаха шии да видят какво има под тях. Досега не бяха виждали агатор отвътре. Ани се протегна, за да достигне до ръчките и натисна копчето за стартиране. Кристалчето потъна в баката. Но не засвети. Тя добре помнеше оранжевата светлина в момента на потъването на кристала в черната смес. Самата смес остана неподвижна. Както се бе досетила, повредата беше свързана с кристала. Тя провери за всеки случай и останалите части. Всичко друго изглеждаше наред.
Извади кристалчето и го завъртя на светлината на свещта. Изглеждаше леко помръкнал. Нищо друго не забеляза. Бунтовниците я гледаха в напрегнато очакване.
— Както предполагах — каза тя, — работата е в този кристал. Той се изработва лично от Императора. В работилницата беше прозрачен, а този е помътнял. Може би на светло ще се види някакъв дефект, но не съм сигурна. А и е все едно. Не мога да върша магии като Императора, за да го поправя.
Всички глави клюмнаха и Ани ги съжали. Поне един агатор заслужаваха. Но засега не можеше да им помогне с друго, освен с един съвет.
— Опитайте да намерите такъв кристал от бракуван агатор и го подменете с този. В работилницата видях, че имат пет-шест стари агатори. Предполагам, че имат някаква друга повреда. При сглобяването на нови агатори не се ползват стари части. Докато открият подмяната, ще можете да карате агатора.
Върнаха се в голямата стая и бунтовниците се събраха да обсъдят нещо. После старецът се обърна към нея:
— Ще те върнем в двореца. Но искаме да знаем всичко за намеренията на Императора. Искаме всеки трети ден преди залеза на Голямото слънце да чакаш наш човек до малката статуя на пазара и да му предаваш новините. Ако не си там навреме, ще сметнем, че си ни предала и няма да бъдеш дълго сред живите.
Тук на Ани й писна. Нахалството на тези нещастници нямаше граници. Тя ядосано повиши тон:
— Да не сте се побъркали? Ако винаги действате по този начин, не е чудно, че Императорът е заловил толкова от вашите съратници. От седем дни съм в двореца, но добре знам, че там нищо не остава незабелязано. Не може да се излиза редовно на три дни и да се чака на едно и също място, без това да направи впечатление някому. Така Началникът на стражата ще ме хване още на третия път. Да не говорим за Императора.
Дали от тона на думите й или от съдържанието им — бунтовниците я гледаха смутени. Но Ани не им остави време да се опомнят.