— Обещавам ви да направя каквото мога. Но ще действам внимателно. Когато има нещо за докладване, аз ще информирам Ринес за това по време на вечерните събирания с Урзу. Нека тогава на следващия ден някой ме чака край статуята при залеза на Голямото слънце. А сега ме върнете веднага, защото Урзу сигурно вече ме търси.
Те нямаха друг избор, освен да се съгласят. Отново й завързаха очите и, този път след по-кратка разходка из подземието, тя се оказа навън, близо до пазара. Търговците си бяха тръгнали, беше вече доста тъмно и по студа Ани усети, че и второто слънце залязва. С един поглед тя запомни мястото и се затича към голямата порта на крепостта.
На Ани й бяха омръзнали вечерните забави. Имаше доста неща да обмисли и би предпочела да остане сама. След срещата с бунтовниците тя се чувстваше уморена. Надяваше се, че поне за няколко дни ще я оставят на мира. Когато Урзу й съобщи, че баща му я кани утре на сезонното събиране на управниците, тя искаше да се подготви за това събитие.
Но нямаше как да откаже. Остави другите да се забавляват, облегна се на меките възглавници и притвори очи. Нека си мислят, че е сдъвкала повече от билката.
Потърси в паметта на съветника всичко, каквото имаше за тези събирания. Оказа се нещо като традиционен семеен прием. Официалният повод беше предаването на сезонните отчети и получаването на инструкции. Скритата цел на Императора обаче бе да проучва висшите кадри в управлението, като тази информация обхващаше и наглед маловажни подробности — облеклото, вкусовете, поведението в обществото и семейството. Управниците бяха длъжни да водят жените и големите си деца, дори това да им отнемаше няколко дни път с агатора. Въпреки това, всички харесваха тези приеми заради възможността да контактуват лично с Императора. Управниците и синовете им ги използваха, за да работят за кариерата си, а жените и дъщерите им, за да се издокарат пред Императора. Ани с изненада откри, че те много си падаха по него.
Порови още малко из спомените на съветника, за да открие необходимите подробности като облеклото, поздравленията, темите на разговор между жените и т.н.
Оценяваше, че това събиране беше идеалната възможност за Сатара да чете мислите на подчинените си. Ани се надяваше, че той ще бъде достатъчно погълнат от това си занимание и няма да й обърне особено внимание. Знаеше, че това само отлагаше за малко проблема, но всеки ден в повече можеше да бъде ценен.
Междувременно другите бяха попрекалили с виното и билката. Повечето от тях заспаха направо край масата. Урзу също не прояви обичайните си желания. Ани го заведе с помощта на лакея до неговата спалня и доволна, че втората част на забавата отпада, отиде да си ляга.
Навън, по стъклата на прозореца, удряше вятърът. Ани си спомни за онзи прекрасен образ от съня й предната нощ, когато Боар приличаше на човек. Изпрати мислено обичта си към близката планина и потъна в сладък сън.
Подготовката за приема вървеше с пълна сила. Прислугата тичаше между двореца и кулата. Приемът щеше да се състои на територията на Императора, а там рядко влизаше някой от прислугата. Навсякъде се беше събрал прах и сега се лъскаше неуморно.
Урзу предложи на Ани да й помогне да избере подходяща рокля. Тя с удоволствие се съгласи и той я заведе в един дюкян недалеч от крепостта. Ани обясни на услужливите шивачки, че не иска да прави веднага впечатление и те подбраха един нежнозелен плат. Ушиха й една падаща до пода рокля, леко вталена и с остро деколте до талията. Ани си подбра един шал от фино плетени черни кожени нишки и го уви около ханша си. Щеше да го закрепи с големия зелен скъпоценен камък, подарък от Урзу. Имаше нужда от огърлица, но не намери нищо подходящо.
Урзу веднага й предложи да посетят съкровищницата, така че да може сама да си избере нещо. Ани се съгласи при условие, че ще върне накита на следващия ден. Така съвсем леко си беше осигурила двукратен достъп до заветното място.
Тя се загърна добре в наметалото си и както беше облечена във вечерната рокля, отидоха с Урзу до кулата и слязоха при съкровищата. Той с огромно удоволствие й показа богатството си, но Ани му напомни, че нямат много време до вечерта и го подкани да побързат. Въпреки голямото разнообразие от всякакви скъпоценни вещи тя не намери нищо подходящо. Искаше да вземе едно малко невзрачно колие, но Урзу настоя да видят и по-долния етаж.
Ани се забавляваше. Не със скъпоценностите, не — тя с такава лекота успя да се вмъкне тук и да разгледа подробно съкровищата, че всичко й се видя като игра. Вече само един етаж я отделяше от желаната цел — Камъка. Когато утре върнеше накита, тя щеше да направи първия си опит да го види.