На долния етаж тя се спря на едно колие от тъмен метал, цялото обсипано с малки зелени и златисти кристалчета и обици ох същата изработка. Те пасваха много добре на роклята и Урзу остана много доволен.
— Ти ще бъдеш най-красивата на приема — възхищаваше се той.
— Дано майка ти не се сърди, че съм взела от нейните украшения.
— Това не са нейни неща. Тя държи своите скъпоценности в двореца — успокои я Урзу. — Тези са на баща ми. А той не се интересува от тях. Дори да разпознае колието, веднага ще ти го подари. Неведнъж ми е казвал, че мога да разполагам с тях, както намеря за добре.
Сега беше ред на Урзу да избере нещо за кожената си риза. Тя цялата беше обшита със скрити джобчета, в които камъните просто се поставяха. За голямо учудване на Ани те здраво се държаха там. Урзу внимателно подбираше скъпоценните камъни по цвят, големина и форма. Личеше му, че разбира от работата си.
През това време Ани разгледа стълбището и асансьора. Нямаше представа как се отваря и задейства той, и реши, че след кражбата ще трябва се качи по стълбите.
Най-накрая Урзу бе готов и те се качиха горе. На площадката пред кулата се бяха събрали вече петнадесетина три-четириместни агатори и задръстваха всичко наоколо. На всеки от тях имаше нарисуван герб на провинцията, от която идваха.
Прибраха се в двореца за да се донагласят и изчакаха да ги поканят.
Голямата зала жужеше от приглушените разговори. Въздуха над главите на гостите се бе наелектризирал от напрежение. Не само Ани се вълнуваше от срещата с Императора. В приемната на четвъртия етаж се бяха събрали поне шестдесет души и чакаха появяването му.
Ани се беше прикрила зад голямо цвете в един ъгъл и наблюдаваше посетителите. Помещението трудно побираше всички. Стояха на групички по пет-шест и приказваха оживено.
Урзу стоеше до нея и започна тихо да й представя гостите. Знаеше по някоя пикантна история за всеки от тях и успя да разсее малко напрежението й.
Тя слушаше разсеяно и разглеждаше самата приемна. Беше голяма многоъгълна зала с много врати, водещи до съседни малки помещения. Асансьорът в средата изглеждаше като колона. Съоръжението имаше в тази си част диаметър не повече от един метър. Всички погледи бяха отправени натам. Императорът се очакваше всеки момент. Срещу вратата на асансьора, до самата стена, имаше трон с два богато украсени по-малки стола отстрани. Стените бяха целите покрити с фрески. На Сатариус не познаваха картините в рамки. Сюжетите бяха интересни, но Ани нямаше сега настроение да ги разглежда. По средата на всяка стена светеше лампа. Въпреки това не беше много светло. Сатара нямаше нужда от осветление, за да вижда.
Ани видя майката на Урзу да поздравява гостите. Бяха се видели за миг преди малко и тя се усмихна след като й бе хвърлила един точен преценяващ поглед. Явно бе харесала вида на Ани.
Урзу тъкмо обясняваше, че след малко ще трябва да я остави сама и да седне до баща си, когато се чу шумът на асансьора и в залата настана гробна тишина.
Вратата се отвори и Императорът се появи в цялото си великолепие. Беше облечен в тесни кожени панталони и къса туника, цялата светеща от металните пластинки по нея. Носеше високи ботуши, украсени със скъпоценни камъни. Косата му беше черна и падаше на красиви вълни чак до раменете. На главата си носеше малка корона с изключително красив червен камък над челото.
Имаше внушителна фигура за сатарианин. Беше по-едър от всички жени в помещението и по-висок поне с една глава. Лицето му излъчваше спокойна увереност. Ани се зачуди колко малко приличаше Урзу на него. Като че ли беше наследил от баща си единствено зелените очи.
От мястото, където стоеше, не можа да ги види добре, но когато Императорът обходи с поглед залата, тя за миг усети изключителното им излъчване.
Хората в залата се поклониха. Императорът тръгна към трона и само тези няколко крачки показаха с каква сила разполагаше. Обърна се към множеството и прав поздрави всички:
— Нека космосът и Сатариус си взаимодействат в мир и носят щастие на този народ!
— Да бъде волята ти свещена! — отекна в залата. Този поздрав се стори много странен на Ани. Не беще се интересувала от вярванията на сатарианите, но знаеше, че те твърде малко разбираха от космоса и взаимодействията в него.
Императорът седна и с жест покани жена си и сина си да заемат местата си до него. Първият съветник се поклони пред трона и в кратка реч изреди стореното през този сезон. Накрая изтъкна, че подробната информация е предадена по надлежния ред на него и е на разположение на Императора. Последният благодари на управниците си за свършената работа и им пожела успехи в бъдеще. Говореше седнал. Всички отново се поклониха и отнякъде засвири нежна музика. Официалната част беше завършила.