Ани стоеше сама до цветето и се заслуша в тази чудна мелодия. За тези осем дни тя за първи път чуваше музика, с изключение на фанфарите при наказанията. Нежните звуци никак не подхождаха на грубия начин на живот на Сатариус. Слушаше като омагьосана, докато Урзу не я върна от това състояние към действителността:
— Хайде да те запозная с приятелите ми.
Беше станал от мястото си. Всички вече се разхождаха свободно наоколо. Изглежда бяха свикнали с тази музика и никой не й обърна внимание. Тя попита Урзу за нея.
— Това е едно от чудесата на баща ми — отговори й той, — никой не знае къде и кой я свири. Той я обича, но на мен не ми харесва особено.
„Дали няма грамофон и сега да е пуснал плоча с музиката на ангарите?“ — си помисли Ани и се усмихна.
Урзу я представи на неколцина младежи — синове дъщери на сановници. Всички изказаха възхищението с от нея и Урзу се топеше от удоволствие.
В желанието си да разгледа по-подробно Императора и да разбере нещо повече за него, Ани завърза непринуден разговор с едно младо симпатично момиче. Те застанаха така, че да го виждат добре и започнаха съвсем по земному да клюкарстват. Момичето разправяше колко завижда на господарката за такъв красив и силен мъж и за това, какво не би дала, за да бъде поне веднъж с него. Ани се засмя.
— Няма ли да се уплашиш от него?
— Не знаеш ли, той е много мил с момичетата. За съжаление той няма много време за нас — твърде е зает с държавните дела. От него треперят само мъжете и старите грозотии, а всички млади като мен го обожаваме и мечтаем за него.
Знаеше, че жените си падаха по Императора, но не беше предполагала, че мечтите им се простираха чак до неговото ложе. Изглежда понякога успяваха в тайните си домогвания. Това беше нещо ново за Ани и може би тук й се откриваха нови възможности. Но веднага отхвърли тази мисъл. Достатъчно си бе играла с огъня. Това не беше Урзу, а Сатара и тя трудно би се справила с него — ако въобще успееше. Все пак й стана любопитно.
Междувременно Императорът бе станал от трона си и се разхождаше сред гостите. Не беше удобно да се взира непрекъснато в него и Ани се разходи из страничните стаи да потърси Урзу.
Спря се до един прозорец, от който се виждаше вечерния град. Навсякъде горяха огньове и свещи. Градът имаше призрачен вид. В далечината се виждаше огърлицата на стражарските огньове на градската стена. Гледката я омагьосваше с красотата си и тя се стресна, когато чу дълбок глас зад себе си:
— Красив изглед има оттук, нали?
Тя се обърна и застина. Гледаше право в едни наситено зелени очи. Времето спря. Не можеше да се откъсне от този пронизващ поглед и нямаше никакви мисли в главата си. И може би точно това я спаси. Императорът се усмихна и каза:
— Радвам се да се запозная с момичето, което решава задачите на сина ми. Освен че сте умна, сте и забележително красива.
Ани наведе смутено глава. Отговори с треперещ глас:
— Не мога да се меря с Вас нито по едното, нито по другото.
Отговорът беше дързък. Ани не го направи нарочно. Просто това й дойде на ум. Затаи дъх в очакване какво ли ще се случи.
Императорът се засмя.
— Бих продължил с удоволствие този разговор, но задълженията ми тази вечер не позволяват това. Надявам се да ви видя скоро пак.
Той се върна в залата. Ани се облегна на стената. Краката като че ли не я държаха вече. Сърцето й лудо биеше. Откакто видя Боар за първи път, нищо не бе я разтърсвало така. Сатара имаше зелените очи на ангар, но излъчването им беше несравнимо по-силно. Дано не бе усетил още сега, че не може да долавя нейните мозъчни импулси.
Урзу влезе в стаята и със загрижен вид призна:
— Баща ми каза, че си тук и да не те оставям сама, иначе ще те загубя. Какво стана?
— Нищо. Видяхме се — отговори Ани кратко. — Можем ли вече да си тръгваме?
— Да — отговори той с известно учудване в гласа, жените вече се оттеглят. Аз трябва да остана до края, но ще те заведа в двореца.
— Благодаря, стой тук и изпълнявай задълженията си. Ще се оправя сама. — Ани напусна приемната все още зашеметена и се прибра в стаята си.
Не беше и предполагала, че срещата със Сатара ще направи такова впечатление. Това не бе страх, а по-скоро силно привличане, което я изплаши и я накара да избяга. Имаше чувството, че никога вече няма да забрави тези зелени очи и тяхното магнетично излъчване. Още усещаше тръпките, полазили цялото й тяло. Не смееше да си представи какво би станало, ако той я бе докоснал. Легна и се концентрира изцяло върху Боар, за да намери поне в мислите си за него успокоението, от което имаше нужда.