Събуди се от дълбок сън и се чувстваше отпочинала и пълна със сили. Изми се, облече всекидневните си дрехи, влезе в хола и зачака с нетърпение лакеят да донесе закуската.
Видя колието и обиците на масата и си спомни, че имаше намерение да ги върне още днес и освен това да се опита да хвърли един поглед на Камъка. Щеше да реши на място какво да прави. Може би още днес щеше да приключи мисията си.
Тази мисъл я зарадва. За всеки случай приготви подаръците от Урзу и му написа няколко реда. Скри нещата на камината и тъкмо седна на дивана, когато лакеят влетя в стаята с много загрижено лице.
Не носеше закуската и Ани веднага излезе от еуфоричното си състояние. Подготви се за лоши вести.
— Императорът заповяда да те заведа при него веднага. — Горкият прислужник целият трепереше от страх.
— Какво си направила снощи? — попита той. — Никога досега някой от нас или от момичетата на Урзу не е бил извикван от Императора. Той въобще не ни обръща внимание. Обикновено се занимава само със съветниците си.
Ани се досети веднага за бунтовниците. След като вчерашният ден беше минал без инциденти, тя си помисли, че посещението й при тях е останало незабелязано. Поведението на Императора снощи също не говореше за някакви подозрения от негова страна. Знаеше си, че тези хора само ще й докарат някоя беля.
— Успокой се, нищо не съм направила — отговори Ани. Изведнъж осъзна, че вече нямаше никакво време за губене. Трябваше някак да оцелее след срещата със Сатара и да открадне Камъка веднага след това. Нареди на лакея:
— Моля ти се, кажи на Урзу къде съм и го помоли да ме чака тук, докато се върна.
Последва прислужника до кулата. На площадката пред нея отново беше пусто. Управниците си бяха отишли.
Очакваше ги първият съветник, който изгледа Ани с любопитство. Заведе я до петия етаж, където Императорът се срещаше със съветниците си. Каза й да почака и изчезна зад една врата. След малко се върна и я покани вътре с думите:
— Императорът те очаква.
Ани влезе в скромна стая, обзаведена само с нещо, като бюро и стол зад него. Императорът стоеше до прозореца с гръб към нея и гледаше към двора. Беше облечен с обикновени кожени дрехи без всякакви украшения, с изключение на малката корона, която и сега опасваше буйната му коса.
Дали й даваше възможност да го разгледа или се опитваше да стигне до мислите й — но той не бързаше да обърне. В дясната си ръка държеше някакъв малък предмет и го мачкаше с пръсти. Движенията му ставаха все по-нервни.
„Той не може да чете мислите ми и това го ядосва“ прозря изведнъж Ани.
Мислено се помоли на всички богове и дяволи да помогнат да се справи с предстоящото изпитание. Императорът се обърна. Погледна я право в очите. Ани бърз сведе погледа си към пода. Не искаше да рискува да я омагьосат тези очи. Очакваше той да започне разговора.
Но Императорът продължаваше да мълчи. Само я гледаше и с почти незабележими движения мачкаше малкия камък в ръката си.
За миг Ани изпадна в паника — дали това не беше Камъкът на мъдростта? Тогава тя щеше да е загубена! Но едва ли. Боар й бе обяснил, че Камъкът има големина на яйце. Този камък беше доста по-малък.
С рязко нервно движение той остави камъчето на масата. То беше метално и матово.
— Разбрах, че обичаш да мислиш върху сложни проблеми. Искам да обсъдя един такъв с теб.
Ани се учуди — нима сега ще я подложат на изпит Беше очаквала да я пита за произхода й, за провинцията, където е израснала. Или за за вчерашната й неволна среща с бунтовниците. Може би това бе само някаква обходна маневра?
— Вчера управителят на една провинция ми разказа, че отново се готви бунт срещу мен от група мои чиновници — продължи той. — Успял е да внедри шпионин в тяхната група и знае точно кои са и къде се срещат. Какво ще ме посъветваш — да ги заловя и убия веднага, или да изчакам?
Значи, все пак — бунтовниците! Това никак не беше хубаво. Още не знаеше дали той е разбрал за връзката й с тях или само предполага нещо. Такава връзка беше логична и като възможност беше много по-вероятна, отколкото предположението, че Веова е изпратил шпионин за Камъка. За последното той най-вероятно въобще не се и досещаше, поне засега.
Ани реши да потвърди подозренията му. Нямаше смисъл да лъже. Ако не крие връзката си с тях, тя би имала някакъв щанс да обясни поведението си. Надяваше се, че няма да я убие веднага. Преди това би трябвало да направи опит да разбере защо не може да чете мислите й и дали има и други такива сатариани — това би било началото на края на династията му.