Беше се замислила и чак сега й направи впечатление, че Ани още беше навън. Седеше в малкия агатор на сина й. Това момиче определено прекаляваше.
Изведнъж тя се сепна. Агаторът се издигна и потегли. Нима синът й дотам си беше загубил ума по нея, че да я научи да кара едноместния агатор? Една от най-важните мерки за сигурност се състоеше в това, само най-близките членове на семейството да имат това умение.
Ани караше несигурно като че й беше за пръв път. А къде беше Урзу? Всичко това изобщо не й харесваше. Тя изтича до стаята му. Нямаше го. Попита лакея и той й каза, че е отишъл с Ани до кулата — в съкровищницата. Нима това момиче се бе оказала най-обикновена крадла и сега бягаше с плячката? И какво направи със сина й? Тя разтревожена изтича до кулата и с облекчение видя, че той идваше насреща й. Нахвърли се върху него с думите:
— Как посмя да научиш Ани да кара агатор? Нямаш ли акъл в главата? И друго — да не е откраднала нещо, че така бързаше да се измъкне от крепостта?
Урзу остана смутен от нападките на майка си.
— Бях през цялото време с нея. Не мисля, че е откраднала нещо. И без това бях готов да й подаря, каквото си пожелае.
— Но тя взе агатора и излетя направо през крепостната стена! — Майка му беше много ядосана.
— Вярно, че я научих да го кара, но й забраних да лети сама с него — оправда се Урзу.
— Научил си я да кара едноместния агатор? Забрави ли какво заповяда баща ти? — майка му за малко да го удари.
Урзу я погледна неразбиращо:
— Защо едноместния? Аз я научих само на триместния!
За миг и двамата останаха без думи. Първа се окопити майка му:
— Но тя излетя с едноместния ти агатор. Извикай веднага началника на охраната. Аз ще пусна алармата. Вземи моя агатор и гледай да хванеш това момиче!
Ани чу сирената в крепостта. Бяха открили бягството й много бързо. Очевидно някой я беше видял. Може би щеше да стигне по-далеч, ако бе напуснала крепостта пеша.
Не напредваше достатъчно бързо. Не успя да овладее машината напълно. Обърна се и видя в далечината най-малко три агатора. Преследването бе започнало!
Не можа да види дали са едноместни или по-големи. С три-четириместните тя щеше да се справи лесно. Те бяха доста по-бавни. Но сигурно вече бяха разбрали, че е избягала с едноместен агатор и най-малко началникът на охраната щеше да я подгони със също такава машина. А той със сигурност я караше по-добре от нея. Тя отново се шмугна в една малка уличка и се снижи почти над главите на хората. Така преследвачите не можеха да я видят, но и тя не ги виждаше. Уличките бяха къси, с непрекъснати завои и Ани скоро установи, че така не се движи по-бързо към целта. Загуби ориентация и отново се издигна нагоре.
Огледа се и ги видя отдясно, но доста по-близо. Отново потъна в улицата и тръгна силно наляво. Ако не бяха я забелязали, още имаше шанс. Пак се издигна за малко да погледне.
Бяха доста встрани от нея, но разстоянието по въздуха ставаше все по-малко. Не можеше да извади Камъка от джоба си и да го попита за пътя. Ръцете й бяха заети. Постепенно автоматизира поне движението наляво и надясно. Но се движеше бавно. Трябваше да направи нещо. Изскочи нагоре и се стрелна направо над покривите. Ако стигнеше гората преди тях, щеше да успее. Огледа се назад. Бяха я видели и я догонваха с всички сили.
„Дано не участва лично Императорът. Неговият агатор със сигурност е най-бърз,“ — помисли си Ани. Къщите и уличките под нея не свършваха. Почти се беше изравнила по скорост с трите си преследвача. Продължаваха да я настигат, но вече по-бавно.
Това трябва да са началникът на стражата, единият съветник и майката на Урзу — или самият той. Какво ли разочарование беше предизвикала у тях. Никак не й харесваше чувството, че е изменник. Те се бяха отнесли към нея с обич, а тя ги беше излъгала жестоко. Ани се чувстваше ужасно гузна.
Гората вече се виждаше в далечината, когато те я наближиха съвсем. Щяха да я настигнат точно някъде на границата между последните къщи и първите дървета. Вече различаваше хората в агаторите. Урзу беше сред тях. Ако имаха огнестрелни оръжия, отдавна щяха да са й видели сметката.
Бяха се доближили на петдесетина метра, когато най-накрая къщите свършиха. Ани веднага слезе близо до земята и се скри сред високите дървета. Трябваше да внимава много, за да не се удари в стволовете. Другите бяха някъде над главата й, над короните на дърветата. Чу само Урзу да вика зад нея. Той я преследваше долу. Прекалено бавна беше, за да му избяга. Помисли отчаяно за Боар. Защо се бавеше? Тя рязко спря агатора, скочи от него и се заби в храсталака. Но тази постъпка не беше най-умната. Забрави, че на Сатариус мъжете бягаха много по-бързо от жените. Урзу я докопа и събори на земята. Тя го отблъсна и скочи пак на крака. Нямаше смисъл да продължи да бяга. Видя измъченото му лице.