— Извинявай, Урзу, трябваше да го направя — изтласка тя задъхана.
— Не исках да ти причинявам никакво зло. Той я погледна неразбиращ.
— Но какво си направила? Аз всичко щях да ти дам.
— Не съм взела нищо от това, което ти принадлежи. Не съм и бунтовник. Взех само това, което не е ваше.
Ани извади Камъка от джоба си и го стисна с всички сили.
Светът отново се променяше, а Камъкът засвети със страшна сила. Блясъкът заслепи Урзу и приближаващите преследвачи. Тогава се чу ужасен писък. Той се разнесе като ефирна вълна над цялата планета. Всички, включително и Ани, инстинктивно си запушиха ушите.
До нея се появи познатата светеща топка. Ани чу, Боар да заповядва:
„Седни и се свий на кълбо!“
Тя клекна и прегърна коленете си, като мушна глава между тях. Малката топка нарасна до сфера с един метър в диаметър и я обгърна цялата. Само усети, как нещо я дърпа нагоре и загуби съзнание.
Накрая писъкът престана и Урзу въздъхна облекчен. Нямаше я и светлината. Ани също беше изчезнала. Все още зашеметен той се огледа и видя другите двама преследвачи до агаторите си, със същите смаяни лица като неговото.
— Къде изчезна тя? — викаше началника на охраната объркан. — Какъв беше този облак, откъде се появи изведнъж?
— Не знам! Но видях, че този облак отнесе момичето направо в небето — отговори съветникът.
Урзу се съгласи с него — бе видял същото. Не знаеха какво да правят. Случилото се не се побираше в ума им. И писъкът, и светлината, и странният облак, и изчезването на момичето — прекалено много неразбираеми неща се бяха случили за съвсем кратко време. Само се спогледаха мълчаливо, вдигнаха рамене и се качиха на агаторите си, за да се върнат в крепостта. Агаторът на господарката остана на поляната. Щяха да се върнат по-късно за него.
Урзу действаше като насън. Не проумяваше нищо от това, което се бе случило. Ани беше откраднала този камък, заради който баща му преди години бе убил без всяко съжаление най-добрия си съветник.
Ако я бяха задържали, без съмнение щеше да я постигне участта на съветника. Урзу не знаеше дали повече се радва на това, че тя бе избягала, или повече се бои от гнева на Императора. Ако той не можеше да си върне откраднатото, щеше ли да му прости? В крайна сметка точно Урзу й бе показал камъка и й бе дал възможността да го открадне.
А пък Ани твърдеше, че камъкът не бил техен и че тя нямала нищо общо с бунтовниците. Но какво представляваше тя тогава? Колко съвършено беше изиграла ролята на негова любовница, как умело го излъга! Възхищението от нея надделяваше над обидата. Въпреки случилото се той я обичаше и беше готов да понесе всяко наказание заради нея. Дори смъртта. И без това не знаеше как ще преживее раздялата.
Но най-напред той трябваше да съобщи на баща си лошата вест. Изтръпна от страх при тази мисъл.
Стигнаха крепостта и завариха там пълно объркване. След като кацнаха, първият съветник им съобщи, че Императорът бил спокоен, когато чул алармата в крепостта, но след като се появил онзи страхотен неприятен писък, той направо скочил като ужилен и изтичал до асансьора. Оттогава никой не го е виждал.
Урзу каза, че трябва да го види на всяка цена, но му отговориха, че Императорът е в обсерваторията си и не пуска никого при себе си. Точно тогава иззвъня малкият звънец на яката на съветника. Императорът го викаше. Те изтичаха заедно с Урзу по стълбите нагоре.
Императорът ги очакваше в заседателната зала. Изглеждаше много уморен и вглъбен в себе си. Прониза ги със зелените си очи. Урзу му обясни, заеквайки:
— Ани открадна камъка. Същия, който се опита да открадне бившият ти съветник, и изчезна.
Баща му пребледня още щом чу първите му думи и Урзу се готвеше за най-лошото. Очите на императора изхвърлиха мълнии, но не към него, а към масата зад него. Тя лумна в пламъци и съветникът падна на колене от уплаха. Урзу стоеше объркан. За първи път той виждаше какво прави баща му, когато е бесен от яд. Вече мислеше, че идва и неговия ред, когато Императорът се обърна и, без да каже дума, се прибра пак в обсерваторията си.
Урзу отиде в двореца, за да разкаже на майка си какво се беше случило. Не я намери в нейната стая и слезе в стаята на Ани. Майка му седеше на дивана с объркан вид и се взираше в кутийките с кристалите, неговите подаръци за Ани, и лимерова табличка пред нея.