Но Боар я извади бързо от това състояние: „Не се заблуждавай, все още сме двама. Така, както сме, ние не можем да си представим другото си, слятото състояние. Но разделянето ни дава възможността да се обичаме и аз съм й много благодарен.“
Ани изпита дълбока любов към Боар. Чувствата й към него просто не можеха да се сравнят с любовта към други. Чувстваше към него влечение, както към мъжа на мечтите си, чувстваше и закрила, както в утробата на майка си, имаше и вяра — както вярата в Бога. Всичко това нямаше нищо общо е любовта към мъжа й, към родителите или към децата й. Нямаше и нищо общо със зараждащото се в нея чувство към Сатара.
Стана й мъчно, когато се сети за Императора: Какво ли правеше сега? Изпитваше съчувствие към него, но и истинско влечение. Това я объркваше. Спомняше си тъжните му очи и онова чувство за духовна близост, за което не можеше да намери обяснение. Какво ли се беше случило тогава, когато Сатара бе откраднал Камъка от Веова?
„Попитай Камъка на мъдростта за тези неща — посъветва я Боар, — той може да ти разкаже цялата история на тази проявена Вселена.“
Ани стисна Камъка и отправи мислите си към него. Съзнанието й се пренесе на друго място, в друго време и тя стана свидетелка на нещо, случило се много отдавна.
…Веова ядосано обикаляше в кръг около Сатара. Бурно жестикулирайки с ръце, той му викаше:
— Никога няма да успееш! Нали видя какво стана на Земята! Не, не мога да ти позволя това.
— Но ти работи на Земята само със Силите на дясната ръка и не балансира всичко отначало. Затова по-късно системата се стремеше сама да оправи нещата и привлече Силите на лявата ръка от хаоса. А те останаха неуправляеми. Това беше началото на края — възрази ангарът с прекрасна златна коса.
— И ти смяташ, че си по-умен от мен? Как си позволяваш? — Веова се беше спрял пред Сатара.
— Искам да ми дадеш възможност да докажа, че съм прав! Аз те моля да работим заедно на Сатариус и да разпределим равномерно силите си.
— О, не! Ако смяташ да надминеш учителя си, ти трябва да се оправяш сам, с това, което имаш. От мен няма да получиш нито капка от Силите на дясната страна. — Веова надменно се изсмя.
Тогава в очите на Сатара се появи пламъчето на омразата, той се превърна в огромен змей, издуха пламъци към небето и със страшен глас заяви:
— Не можеш да ме спреш! Аз ще създам своя свят сам и без твоята помощ. Нека бъде така, както ти искаш — нека има и един свят, създаден само със Силите на лявата ръка. И ще видим кой от нас е бил прав.
Веова се засмя силно:
— Ти не разполагаш с Камъка на мъдростта, без него ти не можеш да построиш система!
Сега беше ред на чудовището да се изсмее.
— Мисля, че тук грешиш! — То отвори своята паст — на езика му лежеше кристал, прозрачен и светещ във всички цветове на дъгата.
Змеят разтвори огромните си криле и отлетя, а Веова изрече най-големите проклятия, казани някога…
Ани погледна учудено ръката си. Чак сега тя осъзна, че Камъкът се беше превърнал в светещ прозрачен кристал. Ако Урзу го бе видял такъв, никога нямаше да й го покаже.
— Защо се промени така?
„Защото Камъкът на мъдростта се показва в истинския си облик само на съществата от най-високи нива“ — отговори Боар.
— Но аз не съм такова същество! — протестира Ани. „Нито пък аз. Но когато сме заедно, ние сме такова същество. За Камъка няма значение, че временно сме в две различни проявления. Той познава създателите си.“
Дълбоко впечатлена, Ани се замисли. Какво ли същество представляваха те с Боар? Не можеше да си го представи. И нещо не беше наред. Накрая се сети какво именно.
— А как така току що видях, че Камъкът светеше в устата на Сатара?
„Защото и той е от Делените и се намираше близо до второто си Аз“ — отвърна Боар много меко.
— Но аз не видях друго същество край него, освен Веова.
И чак като изрече това, тя прозря една неподозирана истина, от която направо й прилоша. Всичко се обърка в главата й и само душевната подкрепа, която получи от Боар, я спаси да не полудее.
Немятовото оръжие11 беше в пълна бойна готовност, но нямаше какво да унищожи. Атаката беше прекалено светкавична и бе завършила прекалено бързо. Оръжието можеше да свали всеки физически нашественик от космоса, но не можеше да засече подобен обект.