Но ангарите знаеха, че проблемите на Земята бяха започнали далеч преди Сатара да открадне Камъка. Тогава той обвини Веова, че бил допуснал грешка още при самото създаване на системата. Трябвало още тогава да потърси помощта му. Шефът естествено не се съгласи и те дълго и упорито спориха.
Ангарите се разделиха на два лагера, едните поддържаха Веова, другите Сатара. За да приключи този спор и да се възстанови мирът, Сатара предложи да опитат на друга планета всичко отначало, само че така, както той предлага. Веова не искаше и да чуе и Сатара се видя принуден да открадне Камъка, за да осъществи идеята си поне отчасти.
Въпреки че работеше сам, Сатара изгради една добра система. Дори в момента на Сатариус беше доста по-добре, отколкото на Земята. Но Веова беше на мнение, че това само показва колко е бил прав, че може да се създаде една добра система при неравномерно разпределяне на силите. Сатара би трябвало да покаже, че и този свят няма да успее, за да докаже твърденията си.
Изглежда, собственото му творение му бе по-скъпо от надделяването в един спор с Веова. Доколкото знаеха, той активно се грижеше за стабилността на системата си.
Сега Камъкът се бе оказал пак в техни ръце и дано Шефът ги остави вече на мира. Когато Сатара ги напусна, всички въздъхнаха от облекчение. Но странно защо, това въобще не успокои Веова. Той много се ядоса и стана по-зъл от преди. Тъй като Сатара вече го нямаше, той пренесе гнева си върху главите на бедните си подчинени.
Веова тържествуваше! Най-накрая успя да нанесе силен удар на Сатара. Щом разбра, че двамата се връщат, той подготви всичко необходимо за посрещането им. Не дойдоха с космическия кораб. Вместо това, теорът се беше изтощил докрай, пренасяйки жената през пространството. Какво ли може да накара един теор да се пожертва за един обикновен човек? Можеше просто да вземе Камъка и да я остави на Сатариус. Веова нямаше да се сърди, стига да получи Камъка на мъдростта.
Преместиха я в централата и й върнаха предишното тяло. Като сатарианка тя определено изглеждаше по-хубава, отколкото сега. Все още стискаше с всички сили Камъка в ръката си. Оказа се, че не можеха да й го вземат. Теорът не им даваше да я пипнат. Каза им, че тъй като тя е взела Камъка, само нейно право е да реши на кого ще го даде.
Веова страшно се ядоса на това непредвидено препятствие. Но после се успокои. Дори тя да откаже да му даде Камъка, имаше начин да я принуди.
Ани се събуди. Чувстваше се отвратително. Разликата в състоянието й преди да заспи беше зашеметяваща. Като че ли я бяха натикали в друго тяло. Тук-там я понаболяваше. Трябваше й време, докато се сети какво бе станало.
Скочи на крака и за малко да падне. Бяха й върнали земното тяло! Тя се огледа. Отново стоеше сред ангарите по нощница. Тихичко изруга. Не можеха ли поне да премахнат болежките от това тяло, докато то беше тук? И поне временно да го облекат в нещо по-прилично? Погледна първия срещнат ангар и го попита за това. Не, не можело. Трябвало да я върнат на Земята в същия вид, в който са я взели оттам.
На Ани й беше трудно да свикне с новото — или по-точно казано — със старото си положение. По-лесно е да се събудиш в младо, красиво и силно тяло на сатарианско момиче, отколкото в застаряващото и не съвсем здраво тяло на една 35-годишна земна жена.
Тогава видя Камъка в ръката си. Учуди се. Как така не са й го взели още? Беше все така прозрачен и светеше. Значи Боар бе някъде наблизо. Защо не го чувстваше и виждаше?
Огледа се притеснено и го повика мислено. Какво се беше случило с него? Не помнеше как стигнаха накрая до тази граница между царствата. Завладя я силна тревога.
„Не се притеснявай за мен, аз съм до теб“ — чу тя отговора му н въздъхна с облекчение. Обърна се и видя едно почти прозрачно облаче с големината на хандбална топка.
Колко беше отслабнал! Изпрати му цялата си любов, на която беше способна. Знаеше вече от опит, че той можеше да се възползва от тази енергия. И наистина той засвети малко по-силно.
„Благодаря, но по-добре запази силите си за себе си. Те ще ти потрябват“ — бе неговият отговор.
— Какво става с Камъка, защо е още у мен? — попита тя на глас.
Тогава чу сърдития глас на Веова откъм трона:
— Защото такава била волята на партньора ти. Той иска, ти да ни го дадеш сама.
Ани се зачуди. Защо Боар поставяше такова условие? Той не се обаждаше да даде някакви обяснения. Но добре бе чула раздразнението в гласа на Веова, когато говореше за Боар. Затова попита нахално:
— А какво ще направиш, ако ти откажа?
Ангарите наоколо изстенаха в един глас. Тя ги погледна и ги съжали. Горките, кой знае колко тревоги са изживели и колко ги е тормозел Шефът заради този Камък. Почти беше готова да им го даде, когато чу Веова да я заплашва мислено: